В началото на тази година 30-годишният Ноланд Арбау стана първият човек, получил мозъчен имплант на компанията Neuralink, който му позволява да управлява цифрови устройства с мислите си.

Въпреки че подобни технологии, носещи названието “мозъчно-компютърен интерфейс” или BCI (brain computer interface) се разработват от 60-те години на миналия век, тази стъпка бележи началото на нова епоха в развитието на човечеството, а хора като Норманд са нейни предвестници.

Монументалният напредък не ни дава мира и буди в нас стотици въпроси, които са колкото тривиални, толкова и екзистенциални. Като започнем от това нещо разваля ли се, дава ли бъгове, може ли да се хакне, какви са ефектите и реакцията на тялото в дългосрочен план? До това какви предизвикателства поражда за нашето общество във време, в което технологичният напредък размива границите на човешкото състояние.

Затова нека видим какво представлява това изобретение, накъде върви, но и какви са рисковете, които крие.

Ноланд Арбау – човекът на новата ера

През 2016 година нелеп инцидент бута живота на Ноланд Арбау, тогава на 22 години, в ужасяваща посока. Несполучлив скок в езеро го оставя квадриплегик, прикован към инвалидна количка. Състоянието се характеризира с почти пълна парализа на тялото, вследствие на увреждане на гръбначния мозък.

Дотогава самостоятелен младеж, пълен с енергия и планове за бъдещето, Ноланд трябва да се върне при родителите си и да разчита на тях за елементарните си нужди. Тъй като е парализиран от врата надолу, единственото, което може да прави сам, е да използва пръчка с устата си, за да работи на таблет. Въпреки състоянието си обаче най-трудното за Ноланд е чувството за безполезност и усещането, че е бреме за семейството си.

Но за него 2016 година е ключова и поради друга причина. Тогава Илон Мъск съосновава компанията Neuralink, чиято амбициозна цел е да създаде чип, който да „помага на слепите да прогледнат, а на парализираните да върнат контрола върху тялото си.“ 

Така, Ноланд и Neuralink поемат по обща траектория, която ги среща 8 години по-късно

След внимателен подбор и десетки тестове, през януари 2024 младежът влиза в операционната. Малко след това той става първият човек с чип на Neuralink.

Чипът, носещ името „Телепатия“, е имплантиран в двигателния кортекс на мозъка, отговарящ за намеренията за движение. Чрез 1024 електрода, разпределени в 64 нишки, имплантът обработва невронни сигнали и ги предава безжично към приложение. След това машинен алгоритъм декодира потока от данни и превръща намеренията в действия.

Иначе казано, интерфейсът използва мозъчните импулси, които задвижват крайниците на Ноланд, за да изпълнява команди на лаптоп. Така устройството му дава чувство за независимост, като му осигурява почти пълен контрол над компютри и мобилни устройства. Ноланд може да сърфира в мрежата, да играе компютърни игри, да пише имейли и да общува с приятели. А в близко бъдеще би могъл да задвижва и роботизирани крайници.

Поглед към бъдещето

Но освен тези базисни функции, по време на гостуването си в подкаста на Джо Роган, Ноланд разкрива, че чипът е способен и на много по-сложни операции, от които добиваме представа за бъдещето на тази технология.

По думите му потенциалът се крие в разликата между “опитa или намерението за движение и въображаемото движения“. Най-просто казано, скоро няма да е нужно Ноланд да се опитва да премести мишката на лаптоп, както се опитва да премести ръката си. Той просто ще трябва да си представи движението на курсора и то ще се случва.

Принципът е същият и за букви и цифри. Чипът ще елиминира нуждата от писане на клавиатура, тъй като изреченията ще се материализират на екрана в мига, в който те се появят в съзнанието му. В една бъдеща версия не виждаме и защо това не би се отнесло и до образи, музика, компютърен код и какво ли още не.

По-този начин имплантът надгражда над това, на което сме способни, като отключва възможността да вършим множество неща едновременно. Така технологията неминуемо ще влияе на все повече аспекти от нашия личен и професионален живот и цели индустрии ще бъдат напълно преобразени. А в комбинация с изкуствен интелект (ИИ) възможностите стават наистина необятни.

Но, може би, това е първата стъпка към една много по-необикновена дългосрочна амбиция на Илон Мъск, която е заложена в основата на Neuralink.

Състезание към неизвестното

Тази амбиция, по думите му, е „да се постигне симбиоза между човешкото съзнание и изкуствения интелект“. Неговата цел е да разработи технология, която ни помага да се „слеем с ИИ“. Така че да не бъдем „изоставени“ от него, когато той неминуемо ни задмине в развитието си. Това, за което говори Мъск е тъй нареченият „общ изкуствен интелект“ или AGI (Artificial General Intelligence).

Заявената мисия на Neuralink е да „създаде генерализиран мозъчен интерфейс за възстановяване на автономията на тези с незадоволени медицински нужди днес и отключване на човешкия потенциал утре“.

Тази мисия представя два ключови подхода.

В краткосрочен план акцентът е върху лица с различни заболявания и травми. Дългосрочната визия обаче се простира далеч отвъд това, загатвайки за увеличаване на природния ни капацитет. Това предполага, че Neuralink предвижда бъдеще, в което технологията надхвърля лечението и се превръща в инструмент за когнитивно и сетивно „ъпгрейдване“ на населението.

Според Мъск всичко се свежда до един проблем – скоростта на обмен на информация.

Той вижда свят, в който ИИ системи, способни да предават информация с трилион бита в секунда, „гледат“ с пренебрежение към хората, които могат да комуникират едва с 10 бита в секунда. За тези системи бихме били просто една стара компютърна версия.

В такъв свят ще съществува нуждата от сливане с машините, за да можем да мислим и общуваме със скоростта на ИИ. В дългосрочен план Мъск иска да увеличи капацитета на човешкия мозък, така че, поне малко от малко, да го изравни с този на изкуствения интелект.

Но какво точно означава това на практика, никой не знае…

Великото начинание на Мъск крие в себе си множество неизвестни и мрачни опасности по пътя ни към технологичното просвещение.

Все пак всяко ново изобретение води до непредвидими последици. А на нас като общество ни трябва време, за да се подготвим за тях – социално, морално, институционално, икономически.

Пример за това са социалните мрежи като Facebook и Instagram. За кратък период от време те изцяло трансформираха начина, по който комуникираме и възприемаме информация. Нещо, което не е било част от първоначалния им замисъл.

Много хубаво не е на хубаво

Надпреварата за разработване на футуристични системи става все по-ожесточена и неконтролируема. Това кара учени, бизнесмени и технолози да осъзнаят, че изпускаме юздите на познатото и нагазваме в рисковани води. Поради това те апелират за забавяне на темпото и анализиране на вредните ефекти от технологичния ни прогрес.

Самият Мъск наскоро подписа писмо за временно преустановяване на разработването на технологии с ИИ.

В същото време обаче имплантите, с които се занимава компанията му, позволяват безпрецедентен достъп до случващото се в мозъците на хората, което прави антиутопичните сценарии все по-вероятни. Някои невроетици* твърдят, че потенциалът за злоупотреба е толкова голям, че е нужно преразглеждане на правата на човека, които да ни защитят, преди да продължим напред.

Но това изглежда като монументално усилие. Първо, живеем в капитализъм, който е задвижван от едно единствено нещо – непрестанен растеж. Второ, трябва да създадем правила, за да се предпазим от нещо, което на практика все още не съществува. И трето, дори да се опитаме да създадем рамка от закони, която да навигира технологичния ни напредък, винаги ще има лоши играчи, които ще я игнорират.

Независимо колко сме развити като общество, правото на по-силния все още действа и затова конкурентността дава сигурност.

*Невроетиката е сравнително нова дисциплина, занимаваща се с моралните въпроси, свързани с лечението и подобряването на човешкия мозък.

Контрол над “Аз”-а

И все пак, опасностите ни дишат във врата. Живеем в ера, в която достъпът до информация е най-ценната валута, а личните ни данни са обект на постоянни атаки. Поради това нашите мозъци са последната граница на поверителността. Те съхраняват нашата идентичност и най-съкровените ни мисли. BCI устройствата подкопават това и задават въпроса кой всъщност държи контрола върху тях.

По-конкретно, какво ще правят компании като Neuralink с данните, които събират от своите клиенти?

Редица компании вече разработват технологии, съвместими с човешкия мозък, които декодират какво се случва в умовете ни. Те имат потенциала да нарушат психическата ни неприкосновеност и да засилят авторитарното наблюдение.

В Китай правителството вече внедрява устройства в някои работници, чрез които сканират мозъчните им вълни и проследяват промени в емоционалното им състояние. В САЩ военните разработват невротехнологии за супер-войници.

Експертите също се притесняват, че BCI устройствата са уязвими за хакване.

Нещо, което потвърждава и Ноланд. Невроетиците наричат ​​това мозъчно отвличане, което се отнася до упражняването на неоторизиран контрол върху нечий имплант.

Какво се случва, ако злонамерен актьор прихване връзката на чипа, променяйки сигналите, които отиват към мозъка ни? Какво значи това за нашата автономност? Нещо повече – какво ще стане ако бъдем инфектирани с компютърен вирус?

И накрая, помислете как нашата психика или фундаментално чувство за „Аз“ ще бъде повлияно от употребата на BCI устройства. В случая на Ноланд, чипът не само му дава известна свобода на действие, но и допълва личността му. Това е симбиоза, която само ще се задълбочава с годините. И ако в даден момент Neuralink фалира и устройството трябва да бъде премахнато, това не значи ли, че и част от него също трябва да бъде премахната?

Апокалиптични мисли за лека нощ

Човъркайки в съзнанието си, в краткосрочен план виждаме технически, етични и обществени рискове, свързани с употребата на мозъчни импланти. В дългосрочен план….картинката става по-мъглява. Съмняваме се, че дори създателят Мъск може да предвиди как неговото творение ще измени живота на нашата планета.

И ако неговите представи се сбъднат и чиповете се превърнат в нещо тривиално като телефона, то тогава населението би се разделило на две – на трансхуманисти и “legacy“ човеци – термин, който се използва за остарeли хардуерни или софтуерни системи, които са все още в употреба. Но терминът може да се отнася и до нас – все пак всеки човек се ражда с едно и също базово оборудване.

След като чипът достигне пълния си капацитет, социалната интеграция ще стане мигновена, но индивидуалната бездна ще е непреодолима. Рано или късно чипираното общество ще отхвърли нечипираните маргинали и ще ги заклейми като опасни и вредни.

Ако това ви се струва безумно или смешно, само си спомнете какво се случи покрай темата „ваксъри-антиваксъри“ по време на COVID пандемията.

Разделението между хората вече няма да е само социокултурно или икономическо, а чисто биологично.

И тъй като богаташите обикновено са първите, които се възползват от новите технологии, веднага си представяме каста от биотехнологично подобрена аристокрация, която е толкова напред в играта, че на практика се превръща в нов биологичен вид. Нейните членове ще са напълно свързани помежду си и ще разполагат с невиждан достъп до ресурси.

Ако ние сме хомо сапиенс сапиенс, то тогава следващите поколения биха били хомо метасапиенс или направо хомо деус (от латинската дума deus за „бог“ или „божество“).

Видео: Powerful JRE

Автор: Веселин Алексиев

Първият човек с мозъчен имплант на Мъск е вече сред нас: Какво следва оттук нататък