Разходка по извънземна делта, смели полети и органични молекули – годината на един марсоход описва Дневник.

В началото бе любопитството, девет години след него – постоянството. Това са двете имена на мисиите, с които НАСА изследва Марс, Curiosity (2011 г.) и Perseverance (2021-ва) през последното десетилетие.

Perseverance, кацнал едва през февруари, вече променя представата за Марс и надгражда мисията на все още работещия си предшественик. Задачата му може да промени разбирането и за планетата, и за Вселената.

Под контрола на екип учени Perseverance е натоварен с много задачи, но сред тях основна е свързана с астробиологията. Това е научно поле, което изследва живота във Вселената. Човешко същество досега не е било толкова близо до потенциален (но задочен) контакт с форма на живот, която не се е зародила на Земята. Близостта може да се окаже измамна; търсенето ще отнеме години, а резултатът не е гарантиран.

Въпреки това началото на мисията, която ще изгради представа за еволюцията на Марс, е обещаващо. НАСА неслучайно избра широкия 45 км кратер Jezero: предполагаше, че на мястото му е имало езеро. Не е известно колко дълго водата е била там. Според първоначалните данни от марсохода, измененията в скалите говорят за период, по-дълъг от няколко десетилетия.

Дали е десетки хиляди или милиони години, остава загадка. Тя може трайно да е оформила среда, благоприятстваща появата на живот.

Какво постигна марсоходът за почти година?

Историята на пресъхнала марсианска рекаИзборът на място за кацане дойде от хипотезата, че в кратера някога е имало делта. Там минава древна река се е вливала във водоем като езеро. Това очакване обясни и името на кратера – Джезеро на английски. Йезеро на бошняшки, като едноименния град в Босна и Херцеговина.През октомври марсоходът потвърди това, както показа и изследване на Масачузетския технологичен институт на базата на първите снимки още преди обиколката в кратера. Ето и резултатът:

Според Бенджамин Вайс от Масачузетския технологичен институт, съавтор на изследването, пробивът потвърждава онова, което от далечните сателитни снимки е изглеждало само като теория.

“Без да се придвижва, марсоходът успя да разреши едно от големите неизвестни – дали кратерът е бил езеро. До приземяването му това всъщност винаги бе под въпрос.” 

Бенджамин Вайс, Масачузетски технологичен институт

Съществуването и на езеро, и на река на това място означава, че в кратера действително има делта (от която единствено може да са били оформени част от скалните образувания на хълма Kodiak в кратера), а в нея може да се търсят и следи от живот.

Проби за следващата мисия

Първите опити на Perseverance да пробие избрана скала през август разочароваха учените. След шест дни наблюдение той издълба дупка в повърхността, но не успя да събере материал, който се оказа твърде крехък. Три седмици и 550 м по-късно бе открита подходяща скала.

Разкриха тайно послание, закодирано в парашута на марсохода “Пърсивиърънс” (видео)

Вулканичният произход на базалтовите скали от първата проба, взета през септември, може да помогне за датирането на най-важното в историята на кратера Jezero. Предстои бъдеща мисия да вземе материала, и да даде повече информация за водоемите и вулканите на Червената планета.

“Изглежда, първите ни скали разкриват потенциално обитаема, устойчива среда. Изключително важно е, че водата е била там преди много време.”

Кен Фарли, професор от Калифорнийския технологичен университет и учен в екипа на Mars 2020  

След анализ учените ще знаят дали, освен соли и минерали, формирани във “водна” епоха, скалите съдържат и малки количества древна марисианска вода. Ако отговорът е “да”, НАСА разполага с микроскопични капсули на времето, които ще създадат представа за климата на планетата. Освен това тези минерали “са известни на Земята и със способността си да съхраняват свидетелства за живот от древността”.

Освен скали, марсоходът улови и атмосфера от планетата. Американската космическа агенция вече работи по следващото голямо изпитание: мисията, която ще ги прибере. Предвижда се разработваният апарат, поемайки пробите, да ги постави с роботизираната си ръка в малка (2.8 м) ракета (Mars Ascent Vehicle). Процесът ще отнеме десетилетие, но има и по-големи изпитания от чакането: машината ще трябва и да кацне, и след това да излети.

Следи от органични молекули

Преди дни учените установиха, че още от спускането си през февруари Perseverance се движи по терен, вероятно формиран от гореща магма. Това ще помогне да се датира по-добре как се е образувал кратерът Jezerо. Учените дълго се чудят дали скалите в кратера са седиментни (утаечни, с натрупани при взаимодействието с вода минерали) или вулканични. Отговорът дойде от роботизираната ръка, с която Perseverance осигури за един от специалните си инструменти достъп до проба от район, известен като South Séítah (последната дума означава “пясък” на езика на навахо).

Комбинацията от оливин (магнезиево-железен силикат) и пироксенните кристали, открити в материала, е сигнал, че скалата се е оформила при изстиването на магма; след това няколко пъти е взаимодействала с вода.

Заедно с тази находка дойде и друга – в резултат от взаимодействието някои скали съдържат и органични молекули. Това все още не е потвърждение, че на Марс е имало живот, но насърчава изследванията в тази посока.

Хеликоптерът на един марсоход

Заедно с Perseverance пристигна и необичаен спътник – Ingenuity, първият хеликоптер, летял на чужда планета.

Той се оказа една от големите изненади на мисията, докато продължава да лети над повърхността на Червената планета по-дълго от очакваното, а марсоходът запечатва тези мигове.

Ingenuity вече летя 18 пъти, а на 5 декември общото му време за полет надвиши 30 минути, с общо разстояние 3.5 км (един от полетите му бе 625 м). Очакваше се хеликоптерът да направи едва пет полета, за да покаже, че те са възможни на Марс. Последвалите се превърнаха в тест за функции, който ще помогне за бъдещото изследване на Марс и други светове.

Захранваният от Слънцето апарат тежи 1.8 кг и е голям колкото грейпфрут. Оттук нататък, докато надхвърля предопределената мисия (и очакванията), Ingenuity може само да се впуска в смели експерименти.

Десетки хиляди снимки (и поглед към марсианското небе)

Изображенията от марсохода вече дават отговори на някои от горните въпроси – нещо, за което сателитните не бяха достатъчни.

Jezerо е напълно пресъхнал днес

Учените смятат, че тази съдба е сполетяла Марс преди 3.5 млрд. години след срив на магнитнопо му поле, изложил атмосферата му на въздействието на заредени магнитни частици от Слънцето.

Снимките от марсохода обаче сочат, че в кратера е вероятно е имало мощни приливни вълни, способни да преместят канари, широки до 1.5 м.

“Най-изненадващото от тези изображения е потенциалната възможност да се улови моментът, когато този кратер е преминал от подобна на Земята обитаема среда към този пуст пейзаж, който виждаме сега,” казва Бенджамин Вайс от изследвнето на Мазачузетския институт. Според него преместваните от водата канари може да са сигнал за този преход.

По-малко зрелищно, но не по-маловажна за науката е друга задача пред марсохода – той картографира район, където човешки крак (може би) ще стъпи едва по-късно този век.

Отвъд научната стойност снимките (заедно с часовете звуци, достъпни и онлайн) предлагат и новата среща с непознатия марсиански свят. Докато Perseverance се оглеждаше, забеляза и Деймос, една от луните на Марс.

От кратери и неравен терен до погледи към “съседната” планета от непознати ъгли, преди около месец Perseverance изпрати към Земята и залез. Както “написа” марсоходът в “Туитър”: “Улових първата си гледка от марсиански залез с камерата си Mastcam-Z. Лесно е все да вървиш насам-натам, но е важно и да поглеждаш нагоре.”

Разходка по извънземна делта, смели полети и органични молекули – годината на един марсоход

Източник: Дневник