Резиденцията на Тодор Живков в Банкя тъне в разруха, показва репортаж на bTV. През седмицата стотици потребители в социалните мрежи споделиха снимки на забравенoто място. Тя е отломка от края на 20-и век в България.

Годината е 1972 г., а България е Народна република, цялата финансова и политическа власт е в ръцете на Комунистическата партия. Нейните най-висши членове оформят елита на обществото.

В този период е построен балнеосанаториумът в Банкя – един от последните дворци на държавната власт. Той се посещава от малцина влиятелни личности, които се къпят в извънреден за страната лукс. Днес там ни посрещат бурени и графити – отломки от една бляскава архитектура.

Илиан Николов работи по проекта на санаториума, но основен архитект е неговият баща – Павел Николов. Той стои зад големи проекти, сред които реконструкция на заседателната зала на Народното събрание и санаториумът в Наречен. Синът му Илиян определя обекта в Банкя като един от големите шедьоври на баща си.

„Инвеститор на този проект, беше Управление безопасност и охрана на ДС. Тука се считаше, че клиентите ще бъдат членове на Политбюро“, каза Илиян Николов.

През 80-те, санаториумът се харесва на държавния глава Тодор Живков, който превръща сградата в своя лична резиденция.

Посрещат ни трудни за разпознаване, но внушителни декоративни елементи. На тази снимка, украшенията са чисто нови.

В края на 70-те, когато е построена резиденцията, обикновеният гражданин на социализма живее в апартаменти като тези, най-често панелни. Храни се в обикновена стая вместо в трапезария с бар и сепарета, а по стените му вместо скулптури висят гоблени. 

Частни кинозали като тази също не са присъщи за масовия дом тогава.

Крепостта на политическата върхушка има и собствен басейн. Все пак Банкя е район, прочут с минералната си вода и е логично да се възползват от нея. Резиденцията разполага също с апартаменти за гости.

Целият персонал, който обслужва бившия първи, също обитава сградата по това време.

Тодор Живков посреща събития като смъртта на дъщеря си Людмила и историческия пленум на 10 ноември именно тук. Явно резиденция Банкя е мястото, в което бившият първи се оттегля в момент на криза.

В прахта покрай Живковата стая, архитект Николов забеляза важен артефакт.

Скоро след падането на режима, Тодор Живков е принуден да напусне резиденция Банкя.

През 90-те собственик става японската милионерка Масако Оя, която се опитва да го превърне в голфклуб, но умира през 1999 г. От тогава обектът се прехвърля между родните институции, настоящият собственик е Столична администрация.

Нашият коментар

Дали не е по-патриотично да се вложат средства в реновирането на такива обекти? Да съхраняваме историята си – независимо дали подкрепяме личностите от нея, или не? Защо резиденцията да не се превърне в музей? Или СПА комплекс заради минералните води? Но не, друго си е да се хвърлят милиони за пилон, докато историческото наследство на България изчезва тухла по тухла.

Не сме привърженици на социализма, но и той е история. А историята трябва да се помни и пази.

Резиденцията на Тодор Живков в Банкя тъне в разруха