“Съседската свада”, която все по-често се превръща в диагноза или присъда коментира в своя публикация Дневник. Конфликтни точки могат да са както общите части в едно многофамилно жилище, вдигането на шум, течове и комунални сметки, така и огради, дървета, неизяснена собственост, граници на имоти и много други. От спора до скандала крачката е малка, а отправянето на закани усложнява нещата.

Едната страна на въпроса засяга само случаите, когато между съседите има напрежение по битови въпроси на съвместното съжителство, без това да прераства в заплахи за насилие. В този случай етажната собственост действа срещу нарушителя. Решението се взема с голямо мнозинство. То може да се обжалва в съда и се привежда в изпълнение с частен съдебен изпълнител. За наемателя решението се взема по-лесно, отколкото за собственик.

Съседски спорове за вреди от течове например се решават или извънсъдебно.

Доста по-сложно е, когато някой персонално се чувства жертва на тормоз от съсед и се страхува от поведението му, но и тогава има няколко възможности за реакция.

Обаждане на тел. 112 и предупредителен протокол

В разгара на съседска разправия често се вика дежурен патрул на тел. 112. За да дойде, трябва да се обади жертвата или свидетел на случващото се. Те трябва да са убедителни, че има опасност или се върши престъпление. Най-вероятно е полицаите да снемат обяснения на двете страни и да съставят предупредителен протокол на предизвикалия скандала. Не е изключено да поискат да предупредят и другата страна – практика е, според адвокати.

Жертвата на непредизвиканата агресия на съседа, може да възрази, че няма за какво да я предупреждават.

Полицията или прокуратурата: кое е по-добре

Ако свадата продължава и ескалира, може да се подаде сигнал както в полицията, така и в прокуратурата. Полицията може да бъде сезирана в близкото управление или в офиса на кварталния инспектор. Той обикновено извиква този, срещу когото е жалбата, и го предупреждава да се въздържа от агресия и конфликтно поведение.

По-добрата възможност е да се занесе жалба в прокуратурата, съветват адвокати.

Тя също ще я изпрати на полицията за проверка, но прокурорът е длъжен да упражни контрол върху работата на полицаите. Сигналът трябва да е писмен и да съдържа всички съществени факти и обстоятелства по извършването на твърдяното престъпление.

Трябва да се има предвид, че заплашващият също може да подаде жалба. Toй може да твърди точно обратното на жертвата, да се защитава, че е провокиран, да се оплаква от думи и действия на потърпевшия съсед. Такъв е случаят с психолога Владимиров – агресивният съсед също се е възползвал от правото си да пише сигнали. В такъв случай кварталният може да предупреди и потърпевшия.

Съседските скандали са най-честата материя, с която кварталните инспектори работят, но резултат още по-често няма. Столичната полиция например съобщи в петък (10 февруари), че през последните две години страните в конфликта – Владимиров и убиецът му, са подавали един срещу друг над 10 заявления в полицията, засягащи предимно междусъседски спорове. Няма постъпвали сигнали за заплахи с насилие, се твърди в съобщението на СДВР.

Убитият Иван Владимиров предупреждава за опасния си съсед два месеца преди фаталния изстрел (видео)

Как се доказва заплаха

Адвокат Силвия Петкова дава подробно обяснение по темата в блога си:

“Престъплението “закана с убийство” е особен вид посегателство против личността, което законодателят счита за тежко престъпление. Особен е защото личността на заплашения е само застрашена, но без да е налице реално увреждане или опит за такова. Освен това в практиката е изключително трудно да се направи разграничение между реална закана с убийство и използване на обичаен речников фонд от страна на извършителя.

Всъщност тази трудност произтича най-вече от обстоятелството, че словосъчетанието “Ще те убия!”, както и неговите производни се използват във всекидневната реч както за отправяне на реална закана с убийство, така и за изразяване на гняв, удивление, изненада, а дори и щастие. Именно поради тази причина както законодателството, така и съдебната практика установяват ясно разграничими критерии за преценка кога едно деяние представлява заплаха за убийство и кога използване на обичаен речников фонд.

Според адвокат Петкова, за да е налице престъпление, следва да бъдат установени три съществени признака.

• Проявено или заявено намерение спрямо едно или повече лица за насилствено отнемане на живота им. Проявяването на такова намерение може да се извърши чрез конкретни фактически действия, например насочване на пистолет, нож и др. Заявяването на намерение за насилствено отнемане на живот се осъществява словесно и може да има множество проявления. Такива могат да бъдат изричането на думи като “Ще те убия”, “Ще те заровя”, “Ще те закопая”, “Ще те очистя”, “Ще спреш да живееш/съществуваш/дишаш” и много други.

Тук адвокатът подчертава изрично: “За да е осъществено престъпление, не е необходимо лицето, което изрича думите или извършва действията, които могат да се тълкуват като закана за убийство, действително да има намерение да я изпълни.

Също така не е необходимо той да е започнал изпълнението ѝ. Нещо повече, ако изпълнението на заплахата е започнато, но не е довършено по една или друга причина (т.е. животът на пострадалия не е насилствено отнет), ще се касае за опит за убийство, а не за закана за такова.”

• Изискване за обективна годност на заплахата да предизвика основателен страх у заплашения, че може да бъде изпълнена. Това изискване означава още и че дори и лицето, срещу което е насочена, действително да се е изплашило, поради свои лични психически и психологически особености, това не означава действително, че е извършено престъпление. Ето защо, обективната годност на всяка закана се преценява с оглед обстоятелствата по всеки конкретен казус.
• Извършителят трябва да осъзнава, че се заканва с принудително отнемане на живота на човека, срещу което е насочена, и да цели именно такова заканване.

Ако при проверката полицията не намери доказателства за извършено престъпление от общ характер, прокурорът пише отказ за разследване и уведомява жалбоподателя. Този отказ може да се обжалва само пред горестоящ прокурор, но не и в съда.

Дело от частен характер

Заканата е престъпление според Наказателния кодекс (НК). Чл. 144. ал. 1 гласи: “Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.”

Проблемът е, че това е престъпление според НК е от частен характер – т.е. не се разследва от прокуратурата, а наказателното производство за неговото разкриване, преследване и наказване се образува по тъжба на пострадалия до съда. В почти всички случаи на получаване на заплахи е налице престъпление от частен характер.

Ето както уточнява адвокат Петкова в своя статия: “Доказателствената тежест също се намира у тъжителя. Това означава, че е негова отговорността да докаже, че е била отправена закана с престъпление. Той следва да докаже и че заканата е била от естество да предизвика основателен страх, че може да бъде реализирана.”

И още нещо много важно – тече давност и срокът за подаване на тъжба е шестмесечен от деня на получаване на заплахата. Такова дело не се печели лесно, показва преглед на съдебната практика – вижте едно произволно съдебно решение на първа инстанция.

Ограничителна заповед или освидетелстване

Когато става дума за психично нестабилен агресор, решението е освидетелстване и принудително лечение, но това е в правомощията на прокуратурата. Тя има власт да назначи експертиза, с която агресорът да бъде накаран да се лекува. Не е известно практикува ли се това и има ли ефект.

Издаването на ограничителна заповед за агресивните съседи е добро решение, но невъзможно в масовия случай. Забраната на извършител на насилие да доближава пострадал (ограничителна заповед) се издава само от съд при наличие на конкретни данни, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия. Това обаче е възможно само по Закона за защита от домашното насилие. Това означава насилникът да е роднина или семеен партньор.

В съдебната практика се намират дела, в които се търси защита от съсед, но съдът отхвърля тази възможност и сочи за потърпевшата страна друга – “чрез сезиране органите на МВР и прокуратурата или да претендира защита за нанесени ѝ вреди по реда на чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите” – става дума за непозволено увреждане.

“Съседската свада”, която все по-често се превръща в диагноза или присъда