Най-добрите моменти от Висшата лига (видео)

Най-добрите моменти от Висшата лига събрахме в коментара на Краси Москов.

Какво ще гледаме през лятото (видео)

Под номер 10 в тази непретенциозна класация е Мануел Лансини. Футболистът, вкарал най-величествения гол през по-миналата кампания, отново е в класацията, макар и вече под номер 10, като фланелката му.

През януари на не особено гостоприемния Селхърст Парк аржентинецът си позволи да разцъка на краче в наказателното поле на домакините от Кристъл Палас, докато там е цялата им отбрана, при това на скорост. След това опита да скъса мрежата, при това с по-слабия си крак.

През изминалия сезон Лансини имаше два типа голове – от дузпи и красиви.

Следващият лауреат в съревнованието успя да вкара само един гол в 32 мача през сезон 21/22, но пък този гол беше като за изложба.

Под номер 9 е друг латиноамериканец – парагваецът с екипа на новобогаташите от Нюкасъл, Мигел Алмирон. Има още едно сходство с предното попадение – жертвата отново е Кристъл Палас, а попадението падна в един неочаквано напечен мач за Свраките в края на април.      

Пас като на магия от Бруно, поемане като на магия от Мигел, скорост като на човек, който бяга от ягуар и наистина класно завършване. Направо парагвайското Меси.

Номер осем е може би най-хубавият отборен гол за миналия сезон.

В последните няколко години сякаш бяхме позабравили, че Арсенал може да играе като отбор, а не като съвкупност от скъпоплатени играчи с екзотични имена.

Е, през миналата кампания това сякаш се промени, а едно от доказателствата е голът на Лаказет във вратата на Саутхемптън през декември. Самият завършващ удар не беше нещо кой знае какво. Валери Божинов е вкарвал и по-хубави голове. Но атаката беше наистина брилянтна. Тя започна от вратаря Ааарън Рамсдейл, премина през общо седем футболисти на Артилеристите и четиринайстото докосване в нея беше гол.

Това е трудно да се направи и на ФИФА 22.

Под номер седем е Хюн-Мин Сон, който изпрати пореден мегасезон с екипа на Шпорите.

Кореецът завърши пръв в листата на голмайсторите заедно с Мохамед Салах и както винаги имаше няколко изумителни попадения. От тези, които заблуждават по-наивните зрители и ги карат да си мислят, че футболът всъщност е много проста игра.

Тя всъщност никак не е проста. Просто не всеки може да прави нещата, които Сон може.

Конкретният гол, вкаран на Лестър, беше плод на атака, започнала отляво в полето на Шпорите, преминала дълбоко вдясно в половината на Лисиците и завършила с маниакален шут с левия крак в далечния ъгъл.

Под номер шест е Вилфред Заха. Футболистът, когото имам чувството, че чакаме да стане суперзвезда по-дълго, отколкото чакаме да мине Прехода в България.

В интерес на истината, в миналия сезон, който беше дванайсти за Заха с фланелката на Кристъл Палас, той вкара цели 14 гола, което е рекорд за него. И въпреки, че сякаш остана в сянката на брилянтния Конър Галахър, имаше много моменти, в които си припомнихме защо всъщност винаги сме си мислели, че той е топиграч, който просто не успя да случи на топотбор.

Един от тези моменти е изумителният му голов шут във вратата на Норич през февруари, малко след като се бе върнал от африканското си приключение с националния отбор на Кот Д‘Ивоар.

Навлизаме в горната половина на таблицата с един доскорошен съотборник на Заха.

Под номер 5 е Андрос Таузънд, който прекара като цяло противоречив сезон в новия си клуб Евертън, но то няма как да не е противоречив, при положение, че Карамелите замалко не изпаднаха, въпреки, че похарчиха пари, с които спокойно можеха да си купят средноголям гръцки остров и да спрат да се занимават с глупости.

Някогашният английски национал не можа да излезе от общата сивота на новия си отбор, но възхитителният му гол срещу Бърнли през септември е едно от малкото неща, които феновете на Карамелите ще искат да си спомнят от изминалата кампания.

Наистина зверска тупалка с един ляв крак, от който доскоро мнозона се страхуваха.

Под номер 4 е Дани Ингс.

През лятото английският национал премина на Вила парк с големи очаквания и вкара още в първия си официален мач за новия си отбор. Във втория, на 21-и август, реализира фантастичен гол с ножичен удар във вратата на Нюкасъл. Ето го.

Тогава всички си казахме „Уау, Ингс ще вкара поне 25 гола този сезон“.  Това не се случи и едва седемте му попадения са изравнено най-слабо постижение от престоя му в Саутхемптън.

Но пък този гол си остана най-красивият, който Виланите реализираха в шампионата.

И като стана въпрос за арабски милиарди, се сещам, че под номер три е може би най-константно представилият се играч на шампионите – Родри.

За да не си мислите, че говоря празни приказки, ще ви припомня, че иначе дефанзивният халф на Манчестър Сити вкара точно толкова голове през сезона, колкото и споменатият преди малко профилиран нападател – Дани Ингс. Седем гола и то в горе-долу същия брой мачове.

Един от тези седем голове беше наистина забележителен.

Този шут във вратата на Евертън през ноември според мен още води до нощни напикавания у Джордан Пикфорд, който сериозно рискуваше фрактура, ако някак беше успял да застане на пътя на тази топка.

Изумителен гол, който заслужава дори по-призово класиране.

Не го получава само защото е във вратата на Евертън.

Под номер две вече имаме гол, вкаран във врата, в която през последните два сезона като цяло трудно се вкарваше. Именно във вратата на Сити.

В подножието на върха е играч номер едно на миналия сезон – изключителният Мохамед Салах. Човекът, който освен, че вкара най-много голове, заедно с Хюн-Мин Сон, направи и най-много асистенции.

Подобно на корейския си конкурент, Салах имаше буквално десетки бляскави моменти през сезона.

Но онзи през октомври на Анфийлд, срещу най-големия съперник в последните пет години, наистина ни спря дъха.

Да се подиграеш с петима футболисти на Сити, да ги проснеш на тревата и почти невъзможен ъгъл да вкараш на токова добър вратар изумителен гол с по-слабия си крак – това е топ класа!

Причината този гол да е на второ място не е затова, че е на Ливърпул. Моля, без конспирации!

Просто наистина имаше един по-хубав. И той беше точно във вратата на мърсисайдци.

Най-странното е, че го вкара един футболист, за когото винаги сме подозирали, че напролет води тежка борба с кълвачите, които го атакуват.

Но той пък го вкара на втори януари, когато няма много кълвачи, така че подозренията ни може и да са оправдани.

Точно така, Матео Ковачич. Сигурен съм, че си спомняте как на втори януари, докато още се борехме с винените мушици, които винаги се появяват в изобилие след новогодишната нощ, той някак успя да нацели тази изчистена от Алисон топка и да я забие в горния му ляв ъгъл.

Най-добрите моменти от Висшата лига. Най-добрите моменти от Висшата лига