Вижте какво показват архивите за Руската църква – Държавният архив пази 800 страници документи. През 1892 г. общинският съвет на София дарява имот, в близост до тогавашния адрес на Руското посолството, за да бъде построен храм. Фактическото прехвърляне на имота става шест години по-късно. Това научаваме от репортаж на NOVA.

„Крепостният акт от 1898 година е издаден от Софийската община и той удостоверява, че наистина теренът е дарен на Руското императорско дипломатическо агентство в България, с идеята да се построи една църква, която да има статут на легационна църква”, казва началникът на отдел „Използване на архивните фондове” в Държавна агенция „Архиви” Йордан Желев.

20 години по-късно от тези документи става ясно, че сградата е предадена на Софийската митрополия, като Руската църква е била разменена за храм на улица „Калоян”. В държавния архив се пазят приемно-предавателни протоколи и описи от този момент.

През 1940 година представителят на СССР в България Лаврентиев иска среща с външното ни министерство. Бил обезпокоен, че страната ни ще оспорва собствеността на храма, защото крепостният акт е на Царска Русия. Но получава уверение, че България няма претенции. Така си връщат собствеността на храма, но и го отстъпват на България за стопанисване. При бомбената атака над София през 1944 г. по-голямата част от църквата е унищожена.

„След идването на съюзната контролна комисия в България, едно от първите искания на Русия е да възстановим църквата във вида, в който тя ни е била предоставена за ползване през 1940 година”, обяснява Желев.

През 1997 г. нотариус Иван Дахтаров издава констативен нотариален акт за собственост на Руското посолство у нас.

„Няма как да си спомням кой е бил конкретният носител на информация. Не съм запомнил нещо друго важно, което да е повдигнало искането като степен на значимост. Тоест, да е дошъл посланикът или дипломатически служител, което да е имало някаква официалност. Нямам спомен от такова нещо и смятам, че щях да запомня, ако е имало”, казва Дахтаров.

Нотариусът уточнява, че актът, който той е подписал през 1997 година, е бил изготвен предварително, а на него са му предоставени документи за сверка.

„Интересното е това, че нотариусът не манипулира съдържанието на акта. Той е изготвен преди това, нотариусът не се занимава със самото изготвяне на акта”, подчертава Дахтеров.

В този момент проверката на ДАНС за собствеността обхваща и архивите на Софийската митрополия, както и тези на външното министерство. Те обаче не са публични.

Москва взе важно решение за Руската църква

От проверката в Централния архив обаче става ясно нещо съществено – през 1946 г. тогавашният външен министър информира предстоятеля на храма, че преминава на директно подчинение към руския патриарх. Именно заради това сега Българската църква чака назначение от Москва.

Междувременно ДАНС продължава проверката, която трябва да установи кой е собственикът на Руската църква.

От съобщението на руския патриарх става ясно, че скоро ще бъде назначен нов предстоятел на храм „Св. Николай” в София, за да бъдат отворени вратите му. Кога ще се случи това не е ясно. От Българската Патриаршия днес запазиха мълчание. След заседанието на Синода във вторник стана ясно, че нямат правомощия да отворят храма и са изпратили писмо до руския патриарх.

Вижте какво показват архивите за Руската църква (видео)