Отскоро по българските медии се върти новината, че разказът на Здравка Евтимова "Кръв от Къртица" е в учебниците по литература и се изучава от американчетата в осми клас.

Прекрасна новина, но учебник по литература за VIII клас в САЩ няма. Има много учебници, на много щати, училищни райони, много вериги училища и т.н.

Няма единен план, базиран на даден учебник и наблюдаван от едно министерство. Има просто дадени стандарти, които трябва да бъдат покрити и как ще стане това е работа на училището, а понякога дори и на всеки преподавател поотделно. На едно място има един учебник, на друго децата учат по съставена от учителя прогама, на трето – по някой от многобройните други учебници и помагала.

Новината, че всички осмокласници в САЩ учат разказ от Здравка Евтимова не просто не е вярна, тя е невъзможна. "Кръв от Къртица" е включен в сборника "Нова внезапна проза", издаден през 2007 година. Под това заглавие редакторите Робърт Шапард и Джеймс Томас са сърали 80 къси разказа под 2000 думи от цял свят.

Всяко едно училище има правото да използва всякакви сборници в часовете си по литература. Много е вероятно "Нова внезанпа проза" да е избран в някое от училищата като помагало за учениците.

Здравка Евтимова е една от най-добрите бълграски писателки и нейното име би изскочило в умовете на много хора, ако бъдат попитани коя е най-добрата българска писателка. 

Новината, че тя се изучава в САЩ обиколи всички медии и телевизии, но никой не показа въпросния учебник. Още повече, тази "новина" сме я чели два или три пъти за последните 10 години. Всички се радваме на добрата новина, но нямаме и капка съмнение за нея, сякаш няма значение кое е вярно и кое не.

Много голяма част от българите чак сега заблеязаха нашата много талантлива Здравка Евтимова. На нея й се наложи да обиколи много медии около подновената "новина", но така и не изясни кога точно и къде е включен разказът по неразбираеми съображения от нейна страна. Това е и малък пример за неразбираемия български културен живот като цяло и в частност неговият морал.

Медиите я поеха във почти всички шоу програми и писателски четения. Всеки пожела през тези дни да се отърка в нея и да прикачи името си към нейното, за да се чуе и той. 

Когато миналата година издаде "Зелените очи на вятъра" – една прекрасна книга, тя беше една от 12-те номинирани книги за голямата награда на "Хеликон". 

Това бе една невероятна книга от първата до последната буква и е изключителен успех – много по-голям от публикуването на един разказ в сборник, който някакви ученици в САЩ може би ще прочетат в час по литература. Това обаче не предизвика никакъв шум и вълнение в писателските и културни среди у нас. 

Тъжно, но явно е факт, че вече вълнението ни вече е само от новини в светобен мащаб, независимо дали те са истински или не.

Източник: Mediapool.bg