Войната в Украйна навлезе в четвъртата си седмица, след като на 24 февруари руските войски започнаха инвазия, пише Свободна Европа.

След атаката срещу театър със стотици цивилни в Мариупол в сряда, в четвъртък стана ясно, че бомбоубежището на сградата е издържало, а местните власти започнаха спасителна операция по изваждане на хората. Тази атака накара американския държавен глава Джо Байдън да нарече руския президент Владимир Путин “военнопрестъпник”.

Опасения за много жертви след бомбардирането на театъра в Мариупол

В друга точка, в която се развиват едни от най-активните бойни действия, североизточния Харков, ракета удари образователен център, в който са се помещавали училище и общински център.

Руските войски спечелиха територии на юг, въпреки че големите градове като Николаев, Запорожие и Вознесенск остават под украински контрол. До момента големите градове, в които руските войски завзеха контрол на юг са Херсон и Мелитопол.

На север продължи и атаката срещу Чернигов, който се намира в близост до границата с Беларус. Управителят на областта, в който се намира градът, обяви в четвъртък, че за последните 24 часа най-малко 53-ма души са убити от руските военни.

Руските войски продължават и настъплението си към Киев. Те оптиват да наложат обсада на града, но засега не могат да го оградят от юг.

Кой какво контролира в Украйна

През нощта в четвъртък руските сили предприеха нови бомбардировки в района на западния град Лвов. По данни на Би Би Си се вижда огромен черен облак, който идва откъм местното летище на 6 км. от центъра на града.

В четвъртък Владимир Путин проведе телефонен разговор с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган. В разговора руският президент е казал какви са условията му за сключване на мир с Украйна. Според един от съветниците на Ердоган, който е бил част от групата, която е успяла да чуе разговора, исканията на Кремъл са били четири и са разделени в „две категории“.

В първата попада искане е свързано с „неутралитет“ на Украйна и условието Киев да не прави опит за присъединяване към НАТО, за което вече беше изразена готовност от президента Володимир Зеленски. Отправени са искания за разоръжаване, защита на руския език в страната и т.нар. „денацификация“.

По думи на съветника на Ердоган, цитиран от Би Би Си, далеч по-трудно ще е съгласието по „втората категория“ искания. В нея са заложени статусът на Донбас и Крим, но повече детайли не станаха известни.

Също в четвъртък Зеленски, който вече говори пред Европейския парламент, парламентите на Великобритания и Канада и пред Камарата на представителите на САЩ, се обърна и към Бундестага. Той благодари за германската помощ за Киев. Но предупреди депутатите в Берлин, че в момента в Източна Европа се строи нова стена, която разделя свободата и потисничеството. Той призова канцлера Олаф Шолц да разруши тази стена, която по думите му е издигнал Владимир Путин.

В петък държавният секретар Антъни Блинкен обвини Русия във военни престъпления и предупреди Китай, че Вашингтон ще предприеме действия срещу Пекин в случай, че китайските власти решат да предоставят помощ на Москва.

Четвърта седмица на войната. Атаки в Западна и Южна Украйна. Путин обяви условия за мир

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.