Представете си, че изпадате в кома на 14 юни 2013 година. Представете си, че има кой да ви обича, за да не ви дръпне шалтера до 14 юни 2024 година.

Последното, което помните преди 11-годишния си сън, са скандиранията под варосания Далчев прозорец: „ОСТАВКА! МАФИЯ! КОЙ???“. Така и не сте имали време да разберете с подробности КОЙ е неприветливият млад мъж, който е предложен от Орешарски за шеф на ДАНС? Няма и за кога, безотговорно и неизбежно се превръщате в зеленчук.

Първото, което виждате след като раздвижвате гурелясалите си клепки, всъщност не го виждате. Буди ви Ники Дойнов. България има нови парламентарни избраници. Е, поне не сте спали много, все пак Ники Дойнов ви приспа и сега ви буди.

Аз съм Дени Паскова и по мои лични наблюдения не съм изпадала в кома на 14 юни 2013 година. Тогава бях на 14 години и започвах да се подготвям за писмен изпит във Факултета по журналистика. Сега съм на 25, завърших семестриално и не съм се дипломирала. И двете решения са избори, които сама направих. И двете със съпътстващите ги последици. Само мои.

Нямам самочувствието да дам отговор на това как съзрява човек с желание да не му крадат избора. Отгледаха ме необятни хора, няколко вселени с учителски дневници ме направиха „светъл воин“, срещах будни. Всички – изпатили си по различен начин от личните избори. Грижовни, трудолюбиви и непримирими – десетки, но само двама отговорни. Вкъщи никога не е имало: „Учи, за да не работиш.“, винаги е било „Чети, чети, чети, за да знаеш!“.

23 юли 2013 година България помни като „нощта на белия автобус“. Аз не помня, но съм избрала да знам. Така и за почти всички неудачи в държавата, които я правят моя, а аз си я искам. Не мога да разбера как бих могла да имам избора да знам и да избера да не знам. Така егоистично погледнах и към избирателната активност от шестите избори в страната за последните три години.

10 години от #ДАНСwithme – Пеевски е по-силен от всякога (Коментарът на “Господарите”)

Всички, които избраха да не избират докараха моята държава до 34 процента избирателна активност и ми я взеха отново.

Аз ги срещнах онези 60 процента. А най-способните да изберат да избират ги познавам отдавна. И те са толкова красиви! И толкова млади! И имат малки красиви деца! На 9 юни гласувах в 8 сутринта и ги срещнах в 8 вечерта на една маса на чужд красив празник. Избрах да бъда част от този празник по-късно, защото трябваше да гласувам и след това да пътувам, за да стигна до него. С избора си да не гласуват тези красиви лица срещу мен ми отнеха нещо, което спокойно можеше да е и тяхно. Някой някога им е казал, че нямат значение. Че „един глас не променя нищо“. Че не могат да объркат сметките.

В последните 10 години тези красиви млади хора живеят в балона на паралелна демокрация, която залива всички разклонения на масовата комуникация. След Бойко Борисов медийните образи не се раждат и създават в телевизорите. Абсолютно нарочно не назовавам имената на новите „просветители“. Популистите *кур*за*ваксините*народни*мъжкари*с*голям*гръб, които крещят срещу злите европейци. Всичко това опаковано и разпространено по възможно най-западен модел чрез видеа “shorts” и “reels“. Но на тези все така млади и красиви чувството за зависимост от Русия не им горчи, гордеят се. На тези все така млади и красиви не им пречи да ги управляват едни хора избрани с гласа на все по-малко хора.

Избраните е ясно кои са. Неизбралите отдавна са отгледани в YouTube, Facebook, Instagram и TikTok.

11 години след #ДАНСwithme Делян Пеевски е начело на ДПС, която е втора политическа сила в парламента. Исках да е лично мое, затова не ви напомням за младежкото НДСВ, пристанища, КТБ, медиен монопол. За един депутат, който беше депутат и не ходеше на работа. За един депутат, който, когато му дойде времето се превърна в следващата говореща глава.

Аз съм Дени Паскова и по мои лични наблюдения не съм изпадала в кома на 14 юни 2013 година. Не мога да ви изкарам от алгоритъма на социалните ви мрежи, който с много гледане на „още от същото“, тухла по тухла ви е докарал до това да не гласувате сега.

Демокрацията в 21 век е такава, че да ви даде възможност да узнаете, само ако поискате. Демокрацията в 21 век е такава, че да ви даде възможност да я отречете. Демокрацията не е дебитна карта и никой нищо не ви дължи.

Демокрацията в 21 век е да изберете да не помните, но да знаете.

И нещо да си изберете, мамка му.

Автор: Дени Паскова