Редактор в “Стани богат” разказа за опит за цензура в предаването. Станимир Чонев, който е писал въпроси за “Стани богат” по времето, в което то се излъчваше по БНТ, разказва за интересен момент от опита му с екипа на телевизията-майка. Разказът му идва години след случилото се и е провокиран от скандала със спортния журналист на ВВС Гари Линекер.

ВВС рухна след триумф на свободата на словото

Ето какво пише сценаристът:

На 5.11.2018 година в предаването “Стани богат” по БНТ, за което тогава пишех въпроси, беше излъчен следният въпрос:

Кои двама българи с филантропската си дейност се нареждат до световни имена като Бил Гейтс и Уорън Бъфет?

А: Христо Явашев и Тео Ушев

B: Д. Пеевски и В. Сидеров

C: Петър Дънов и Ванга

D: Евлоги и Христо Георгиеви

След излъчването на епизода някой се обади на тогавашния генерален директор Константин Каменаров, който по късна доба се свърза с нашия екип. Последва оживена дискусия относно съдържанието на въпросите. Преди това в тях бяха присъствали десетки имена на политици от всички партии и епохи – Румен Радев, Андрей Луканов, Иван Костов, Корнелия Нинова, дори Ахмед Доган. Нещо в този въпрос обаче притесни ръководството на телевизията. Беше ни заповядано в прав текст отсега нататък да няма никаква политика въобще като тема, камо ли имена на политици. В противен случай предаването “пада”.

Големият проблем беше, че вече бяхме заснели няколко десетки епизода, които предстоеше да се излъчат през идните седмици. Пратихме на телевизията всички въпроси от тези епизоди и те ни върнаха своите “забележки” – какво трябва да се “преработи”. Това постави известно техническо предизвикателство, защото нямаше как да каним отново участниците и да презаписваме сегменти от предаването, а някои от тях бяха и извън България. С магията на монтажа успяхме да закърпим положението.

Това си беше жива проба цензура, дошла “отгоре”.

“Преработването” на вече заснет материал за мен беше съвършено недопустимо и прилягаше по-скоро на времената на БКП. Имам известни подозрения, че конкретната персона “отгоре” после направи кратка кариера в Народния театър, но няма как да съм сигурен. Опитах се да организирам моите колеги в нещо като “синдикат”, който “задружно” да даде отпор на ръководството на телевизията (сега ми е смешно, като се сетя за своите напъни).

Разбира се, никой не се съгласи. Всеки се страхуваше, че ще остане без работа посред зима, защото продукцията ще бъде свалена или моментално ще намерят някого за неговото място. И това е напълно легитимно притеснение – съдбата на предаванията по Българска национална телевизия. БНТ зависи единствено и само от текущото мнение на ръководството. Продукции са сваляни дори само след един епизод. Уволняването на хора и светкавичното назначаване на ужасно некадърни, но лоялни техни заместници е напълно рутинна практика. Гледаемостта няма никакво значение. По това време “Стани богат” имаше рейтинг може би десет пъти по-висок от същия времеви пояс преди това, а същевременно предавания с практически нула зрители вегетират в продължение на години в ефира.

Реших, че не е редно да се упражнява толкова директна и гранулярна цензура върху съдържанието и напуснах предаването, в което бях прекарал голяма част от професионалния си живот (от края на 2002 година). Без работа посред зима останах само аз.

Изумителна е разликата между английската и българската култура що се отнася до защитата на отделния индивид от попълзновенията на големи и мощни организации (правителство, корпорация и т.н.). Гари Линекер, колкото и да е популярен и талантлив, не би могъл да се пребори сам с ВВС. Никой не би могъл – това е мултимилиардна стогодишна корпорация с над двайсет хиляди служители.

Солидарността обаче, демонстрирана не от един-двама, а от десетки негови колеги, може. Осъзнаването, че популярността е капитал, който можеш да инвестираш в обществена полза, а не да разхитиш срещу жълти стотинки, е голямата разлика между известните там и известните тук. Свободата се носи в сърцето и животът на човек предлага не един и два случая, в които трябва да избираме между нея и пълния корем. Избирайки консистентно пълния корем, ние ставаме съучастници в пълзящия преврат срещу свободата. Накрая се оказваме с медии, в които мислещите хора са заменени от “мисирки”, с правосъдие, в което независимите магистрати са заменени от плужеци и въобще с живот, в който шепа полуграмотни милиционери определят съдбата ни за десетилетия напред.

Разказвам всичко това, защото на 2 април за пореден път предстои да избираме между свободата и мисирките. Моят избор е вече направен.

Eто и целият пост на Станимир Чонев:

Редактор в “Стани богат” разказа за опит за цензура в предаването