Аферата “Костинброд”: Повтаря ли се опитът за манипулиране на изборите от 2013 г.? Въпросът анализира “Свободна Европа”.

Помните ли аферата “Костинброд”? ДАНС открива данни за подготвяна изборна манипулация. Медии и политици съобщават, че е пресечен опит да бъдат откраднати изборите. Накрая се оказва, че доказателства за това няма. Това не е случаят със заснетия код на машина за гласуване от тази година. Но много напомня на него, нали?

“Това е най-грандиозният и, разбира се, най-грубият начин да бъдат фалшифицирани гласовете на българските граждани.” Това не е реплика от миналия петък, когато пет партии в парламента огласиха, че ДАНС е засякла опит за манипулиране на кода на машините за гласуване.

Тези думи наистина звучат точно като твърденията, които се чуха от лидерите на парламентарните групи на ГЕРБ, ИТН, ДПС, “Възраждане” и БСП. Но всъщност те датират отпреди повече от 10 години.

Думите принадлежат на бившия телевизионен водещ и бивш евродепутат Николай Бареков. Поводът да ги произнесе в ефира на вече несъществуващата ТВ7 бяха подозрения на ДАНС и прокуратурата, че се готви фалшификация на изборите. Но не с машини за гласуване, защото тогава такива още нямаше. Ставаше въпрос за 350 000 допълнително отпечатани хартиени бюлетини в печатницата “Мултипринт” в Костинброд.

Подозренията паднаха логично върху ГЕРБ. Последвалото разследване на прокуратурата и дело в съда обаче показаха, че всъщност няма никакви доказателства за подготвяна изборна измама. А съдът определи случая като “дезинформация на обществото”.

Какво е общото между изборите през 2013 и 2023 г.?

В края на миналата седмица политиците използваха първоначални подозрения на ДАНС, за да твърдят, че е налице схема за фалшификация на изборите. Точно както през пролетта на 2013 г. Доказателства за това обаче всъщност няма. Нито в справката на агенцията, станала повод за отмяна на машинното гласуване на първия тур от местните избори, нито в случая отпреди десетилетие.

Доклад от ДАНС доведе до извънреден Председателски съвет

Десислава Атанасова (ГЕРБ) сама спомена аферата “Костинброд”, използвайки това като нарицателно за изборна измама. Въпреки че по онзи случай има влязло в сила решение на съда, с което всичко беше обявено за “дезинформация”.

“Ние вече, като партия, сме преживявали веднъж [случая] “Костинброд”. Ако втори път на българските граждани им се случи това подправяне или със смяна на софтуер, или машинен “Костинброд”. То това в никакъв случай не можем да кажем, че е пробив за демократични ценности”, каза Атанасова в петък.

Тошко Йорданов от ИТН беше дори по-директен. “[ПП-ДБ] са фалшифицирали изборите, те правят фалшификации, те продължават, изнесли са кодовете [на машините].”

Делян Пеевски (ДПС) пък каза, че “някой иска да открадне изборите в България”.

“Това е нарушение, не само на изборния процес, на правата на гражданите, на изборните права на гражданите. Но и пробив в националната сигурност!”, обобщи Атанасова.

В справката на ДАНС, провокирала тези съмнения обаче, липсват доказателства, че машинният вот ще бъде “откраднат”. Всъщност вътре се излагат единствено данни, че зам.-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е заснел с телефон процеса по генериране на код на една тестова машина. За което Стойнов обясни, че е част от процедурата по сертифициране на машините за гласуване.

Как една афера “спихна като суфле”

Аферата “Костинброд” започва с твърденията на Бареков за допълнително отпечатани 350 000 бюлетини, които е трябвало да бъдат закарани до избирателни секции, за да подменят действително упражнения вот в тях в полза на ГЕРБ.

ТВ7 първа съобщи, че ДАНС и прокуратурата са пресекли мащабна манипулация на изборите. Това се случва на 11 май 2013 г. точно в деня за размисъл преди извънредните парламентарни избори.

ГЕРБ очаква “нов Костинброд” преди втория тур на изборите

ГЕРБ печели вота. Но резултатът на партията не е достатъчно за самостоятелен кабинет и БСП прави коалиция с ДПС.

Веднага след тези разкрития от ефира на ТВ7, Софийската градска прокуратура образува разследване за престъпление срещу политическите права на гражданите. Това подхрани съмненията, че наистина ДАНС е пресякла изборна манипулация.

Последвалото развитие на случая обаче не отговаряше на първоначалните високи очаквания на публиката. Разследването не установи доказателства за подготвяна измама с тези 350 000 бюлетини.

Беше заключено, че главният секретар на Министерския съвет (МС) от мандата на ГЕРБ Росен Желязков не е изпълнил задълженията си да контролира отпечатването на бюлетините. И така “Мултипринт” е произвела с 350 000 повече, отколкото е предвиждал договорът ѝ с правителството.

Пред съда бившият служебен премиер Марин Райков обобщи: “Онзи скандал спихна като суфле. И се трансформира в един процес за наличие или липса на контрол от страна на главния секретар на МС”.

Желязков ли е разковничето?

Днес Росен Желязков е председател на Народното събрание и именно той свика заседанието на председателския съвет в парламента, след което лидерите на групите обявиха, че ДАНС отново подозира, че изборите ще бъдат “откраднати”.

Аферата “Костинброд” започна да се пропуква още в началото на 2014 г., когато Софийският градски съд (СГС) върна делото обратно на прокуратурата. Причината беше, че тя беше забравила да посочи каква е била целта на обвиняемия Желязков да не упражни контрол над “Мултипринт” и така да допусне отпечатване на допълнителни 350 000 бюлетини.

Вижте доклада на ДАНС, заради който забраниха машинното гласуване

Затова прокуратурата записа в обвинителния си акт, че той е искал да набави облага за печатницата, като ѝ спести разходите за редица производствени и организационни дейности. И внесе делото отново в съда, само за да види как то претърпява пълен крах на 14 април 2015 г.

Подсъдимият Желязков беше оправдан, а всички твърдения на държавното обвинение – отхвърлени. СГС постанови, че и “Мултипринт”, и Желязков са изпълнили всичките си задължения по договора за отпечатване на бюлетините.

350-те хиляди бюлетини, за които в началото се твърдеше, че са част от мащабна изборна манипулация, се оказаха “технологичен брак”, който е бил съхраняван по всички изисквания за контрол.

Съдът отхвърли и тезата на прокуратурата, че с действията си Желязков е провокирал “недоверието на значителна част от българските граждани в избирателния процес”. “Посочените последици са свързани с последващо поведение от страна на медии и дезинформацията на обществото, включително и чрез непрецизни политически изявления”. Това посочи съдът в мотивите си към оправдателната присъда, огласени през декември същата година.

Всъщност случаят беше приключил още преди да станат ясни аргументите на СГС, тъй като прокуратурата не протестира оправдаването на Желязков пред втора инстанция и то влезе в сила.

Фактите са налице. Оставяме ви сами да си направите извод дали аферата “Костинброд” беше възродена на тазгодишните местни избори.

Видео: YouTube / Извънредно: Иззеха 350 хил. фалшиви бюлетини / Georgi Angelov

Аферата “Костинброд”: Повтаря ли се опитътза манипулиране на изборите от 2013 г.?