Български ретро порцелан се озова далеч отвъд океана. Публикация във Facebook групата “Weird (and Wonderful) Secondhand Finds That Just Need To Be Shared”. Или в превод – “Странни (и чудесни) открития втора ръка, които просто трябва да бъдат показани” ни припомня красотата на българския порцелан от 1959 година.

Компания, основана от българин, започва изследвания на лекарства в Космоса (снимка)

Съдовете са закупени от австралийката Ан Хърд, която живее в Тамуърд, Австралия. Тя е влюбена в изработката, която според нея “не е мръднала изобщо с годините”. Решава да сподели кадъра с всички 3 милиона члена в групата с цел да разбере какво означават изписаните думи на бурканчетата и на какъв език са. А всъщност самата Ан не знае какви съкровища е успяла да закупи само срещу 30 долара.

Истинска находка

Сервизът на снимката е необикновен, защото е създаден през далечната 1959 година в завод “Коста Йорданов” във Видин. Фaбpиĸaтa e стартирала работа пpeз 1926 г. Оcнoвaтeли ca инж. Гeopги Mлaдeнoв и cъдpyжници. Πpoизвoдcтвoтo бъpзo ce paзpacтвa и пpeз 30-тe гoдини фaбpиĸaтa изpaбoтвa cepвизи зa чaй и ĸaфe в cтил Бapoĸ и ĸpacиви cyвeниpи зa Aвcтpия, Гepмaния, Πopтyгaлия, Итaлия. Дори пo вpeмe нa Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa пpeдпpиятиeтo нe пpeĸъcвa paбoтaтa cи. Изнacят ce пoзлaтeни cepвизи в изящни cтилoвe c pъчнa дeĸopaция, opигинaлни ĸyxнeнcĸи cъдoвe зa xpaнa, вaзи, пeпeлници. И някак визията им за изработка си личи във всяка колекция, която са създали.

След проверка в сайтове за продажба на антики се забелязва, че заводът е имал собствен почерк над изработките си. Позлата по ръбовете, различни малки цветчета, син печат на дъното, са сред разпознаваемите и отличителни белези на видинския завод. Дори след близо 100 години сервизите им държат цена заради качеството си – 80,100, а някои търговци ги продават и за над 200 лева.

Модерен, но и традиционен

Производството им обаче не е спряло и до днес. През 1997 г. фирмата е регистрирана като Бонония АД и в момента може да бъде разпозната на пазара чрез това наименование. Собственик е Любомир Трифонов и ако са работили около 400 души през годините, в момента има 4-ма души, заедно със собственика. Около 60-те години на 20 век заводът е бил пред ликвидация, защото замърсявал природата. С ентусизма на местните обаче фабриката е спасена. Но започва производство на костен порцелан. Около 50% от състава на порцелана в момента е от костно брашно от теле. И въпреки че технологията се е променила, заводът е запазил част от почерка си. Личи си в извивките на ръбовете и позлатата, нали?

Радваме се, че първата фабрика за порцелан у нас все още съществува и не е поредното соц предприятие, което тъне в забрава, защото производството им е впечатляващо. То е нещо, с което можем да се гордеем. И е наследство, отишло отвъд океана, за да краси кухнята на една австралийска домакиня. А Ан от днес вече знае значението на изписаните думи на любимия си сервиз – “кафе”, “ориз”, “грис”.

Видео: NOVA

Автор: София Спасова

Български ретро порцелан се озова далеч отвъд океана (снимки)