Коментар на Фьодор Крашенинников за Дойче веле

Над 400 затворници от Саратовската изправителна колония №3 и областната затворническа болница оповестиха, че са станали жертва на мъчения и издевателства.

Сега тези хора силно се надяват, че нещо може да се промени, опитват се да подадат жалби и да получат справедливост.

Адвокатите и правозащитниците обаче смятат, че това няма да е лесно – системата се съпротивява активно, а и съвсем не всички заявления се приемат официално.

Проблемът не е само в Саратов

Саратов изобщо не е изключение. Преди няколко седици оттам дойдоха първите публикации за мъчения в затворите, но има данни за това, че подобен подход се прилага в цяла Русия, включително в Москва – макар до момента да е разгласена само част от материалите, попаднали в ръцете на правозащитниците.

Плъхове, болести, смърт: Американският остров на ужасите (снимки)

В началото руските власти реагираха на скандала – последваха оставки и завеждането на дела по някои от обнародваните факти. Но няма никакви основания да се говори за сериозни усилия, насочени към промяна в ситуацията.

Опитът на комунистите да организират парламентарно разследване по въпроса бе блокиран от мнозинството в Думата – макар говорителят Вячеслав Володин да бе обещал да внесе яснота.

Днес Федералната служба по изпълнение на наказанията (ФСИН) продължава да работи както преди. Доказват го новите съобщения за протести в затворите и в наказателните колонии в Русия, предизвикани от жестокостите спрямо арестантите.

За ръководител на управлението на ФСИН в Саратов бе назначен полковник Антон Ефаркин, работил дотогава като заместник-началник на главното оперативно управление на службата.

На 22-и октомври на сайта gulagu.net бяха публикувани сведения за неговата роля в мъченията в затворите в Красноярска област, където е работил преди да бъде преместен в Москва.

На този фон има основания за съмнения в способностите и желанието на Ефаркин да сложи край на мъченията.

В по-демократична страна от Русия подобна шумна история би довела до оставки, а може би дори и до политическа криза. Оставката на шефа на ФСИН дори в Русия теоретично е напълно възможна. Но има едно важно обстоятелство, което прави този сценарий невъзможен през 2021 година.

Властта на чекистите

От октомври 2019 година начело на ФСИН е генерал-лейтенантът от ФСБ Александър Калашников. През 2020 година той е включен в санкционните списъци на ЕС, САЩ и Канада – като отговорен за незаконното задържане на Алексей Навални.

За съжаление, в създадената от Путин властова система дори и само това обстоятелство гарантира на Калашников високо ниво на неприкосновеност, каквото и да става в неговата структура.

Изданието The Insider публикува разследване за мъченията в затворите в Красноярска област, включително в периода, в който Калашников е бил началник на управлението на ФСБ там. Трудно е да се предположи, че той не е знаел нищо за мъченията в местните затвори.

За съжаление, връзката на настоящия шеф на ФСИН с насилието в затворите може да се окаже много по-тясна, отколкото изглежда на пръв поглед. Именно тази е позицията на правозащитниците: те смятат, че прословутите центрове за мъчения функционират не само в интерес на администрацията на конкретните затвори и колонии, но и в интерес на всички силови ведомства в Русия.

Така че най-вероятно генерал-лейтенантът от ФСБ Александър Калашников най-добре от всички знае къде, как и кого измъчват в Русия.

И именно поради това може да се предположи, че ще направи всичко възможно, за да не настъпи промяна в системата на ФСИН дори и след последния скандал.

Както на него, така и на колегите му от другите силови ведомства тази система е нужна и удобна точно в този си вид – с мъченията и издевателствата, чрез които човек, попаднал зад решетките, може да бъде сплашен, жестоко наказан или дори убит.

Така стана със Сергей Магнитски, същото може да се случи и на всеки гражданин на Русия.

Бруталното насилие в руските затвори е част от системата

Източник и видео: Дойче веле