15-годишната Елена Димитрова, ученичка в ПЕГ "Йоан Екзарх" гр. Враца, пише за омагьосания кръг на хората с анорексия в свой материал за sCOOLMedia. Тя ни запознава с 18-годишната Росица, която 4 години се бори с желанието си да сваля килограми и с трудностите, през които тя е преминала.
Тийнейджърският живот на Росица е белязан от изтощителната битка с храната. Сутрин първото нещо, което прави, е да се премери на кантара. Успокоена, че не е качила нито един грам, но вътрешно недоволна от тялото си, тя се насочва към кухнята, за да закусва. Дажбата ѝ са две оризовки и енергийна напитка с 0 калории, която ще я „засили“ през деня.
Не обядва, а след училище отива на фитнес, за да изгори повече енергия. С изцедени сили Росица тича на бягащата пътека. Краката ѝ треперят, но не се отказва, докато дисплеят не отчете желаните от нея изгорени калории. Вечер тя се прибира вкъщи уморена, но не чувства глад, а когато стане време за вечеря, внимателно, за да не бъде забелязана, прибира храната си в салфетка.
Така Росица Иванова определя живота си допреди две години. В такъв омагьосан кръг живеят хиляди, диагностицирани с тежкото хранително разстройство.
„Анорексията е едно от трите заболявания с най-висок процент на смъртност, тъй като след гладуване в продължение на години вътрешните органи започват да отказват“, казва пред sCOOL Media д-р Ина Апостолова, психотерапевт и основател на Центъра за лечение на хранителни разстройства „Светлина“.
„Най-често хранителните разстройства започват в ранна тийнейджърска възраст, като сега долната граница доста е намаляла, но средната възраст на стартиране е около 13-14 години“, казва още д-р Апостолова.
„Причината за отключването на хранителни разстройства са психологически фактори – например стресът при кандидатстване след 7-и клас, изпити, смяна на училището. Тогава започват първите харесвания между момичета и момчета. Това е другият основен фактор – желание за харесване от връстниците и от противоположния пол. Едно подмятане и фокусът остава върху тялото. Общо взето, тази несигурност и ниско самочувствие с едно хубаво подхвърляне могат да доведат до прекалено вглеждане във външния вид и оттам да отключат хранителни проблеми”, обяснява още тя.
В България обаче точна статистика за заболелите от хранителни разстройства като анорексия и булимия няма. Много от случаите остават недиагностицирани или се вписват в здравната система само като психични разстройства. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2023 г. в страната са хоспитализирани 76 091 пациенти с болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на вещества. За психични и поведенчески разстройства броят на хоспитализираните е 36 367.
Целия материал на Елена можете да прочетете на sCOOLMedia.
