Честит празник на будителите… и на събудените, които изглежда са все по-малко по нашите географски ширини!

На 1 ноември тържествено деца поздравяват учителите си, възрастни си връчват награди за будителство и се “кичат” с титлата “будител”, рядко осъзнавайки какво всъщност означава тя. Да си будител не е просто да работиш в сферата на културата или образованието. Това е житейска мисия. Мисията да отваряш очите на хората за истинските причини за случващото се около нас. Да ги мотивираш сами да се стремят да учат още, през целия си живот; да ги вдъхновяваш един ден те самите да станат будители.

В историята не липсват такива личности. Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Васил Априлов, Софроний Врачански, Паисий Хиляндарски, Петър Берон, Любен Каравелов, Кирил и Методий и техните ученици и още, и още са само част от примерите за будители. За хора, които през целия си живот са творили и са се борили за едно по-просветено и по-свободно общество у нас. Дали са успели? Отчасти. Защото по-късно сами избираме “оковите” и ги маскираме със звучни имена. Но да се върнем към днес.

Ами ако будителите от историята живееха днес в България? (Коментарът на “Господарите”)

Къде са будителите днес?

Днес будителите сред нас са малко и рядко биват определяни като такива. Може би защото сме по-концентрирани в самите себе си и в стремежа към постигане основно на лични цели. Може би защото като общество с години сме били учени да мразим будителите. Дори една до болка позната власт лично ги е избила, защото не са ѝ били удобни. Други властимащи днес мечтаят да убият останалите – все пак общество без будители е далеч по-лесно за управление.

Сякаш уважението към всички тях като авторитети липсва. Редовно чуваме как “учителката на детето за нищо не става”, след като му е написала слаба оценка. Как “тоя ли ще ми каже на мен кое е истина и кое – пропаганда” за всеки журналист, позволил си да обори с факти явните манипулации. И “защо ми е да чета книги, като имам интернет”, когато за пореден път се окаже, че българите сме се превърнали в най-нечетящите европейци и отново сме в дъното на всички класации, свързани с функционална грамотност и умения за различаване на лъжите, пропагандата и манипулациите от реалните факти.

А будителите са ни повече от необходими днес. Повече от необходимо е и уважението към авторитетите не само на 1 ноември, а като цяло. Необходимо е да се стремим да следваме заветите на личностите от историята, да се учим от техните грешки и да следваме техните примери, а не да се сещаме за тях само когато отбелязваме датите в тяхна почит.

Така че нека е честит днешният празник на малкото останали събудени и на още по-малкото живи будители!

Автор: Виктория Симеонова

Честит празник на будителите… и на събудените!