Родни учители споделят, че платформата “Дигитална раница”, която струва 24 милиона лв. на този етап е “склад за учебници”, който не се използва, предава “Дневник”.

Платформата, с която държавата планира да изпрати образованието в България в бъдещето на облачните технологии, работи вече над година. Съдейки от рекламните кампании тя оборва популярното клише и изглежда и готова, и хубава. В истинския живот обаче ученици и учители продължават да учат и работят аналогово – чрез хартиени помагала, които мъкнат в тежки раници, и уроци, които пишат по добре познатите бели дъски с флумастери.

Образователната платформа не съдържа достатъчно и подходящи обучителни материали и не се ползва в класната стая, казват учители и родители. Въпреки че по официални данни ресурсите са хиляди. Не се създават и нови уроци заради високите изисквания. Министерството не задължава учителите да я ползват, а пожелателният ѝ характер засега я държи в графата “реформи без видими резултати“.

“Прилагането на облачни технологии в образованието ще осигури достъпност, актуалност и управление на образователните ресурси – основа за качествено образование.”, пише в проекта “Образование за утрешния ден”, част от който е дигиталната раница.

Платформата е пусната за ползване през учебната 2022/2023 г., но министерството активно я рекламира от началото на настоящата.

Достъпът до нея е безплатен и се осъществява чрез профилите на учениците и учителите в @edu.mon.bg или регистрацията на родителите в държавната система с името “Национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование” (НЕИСПУО).

Дигиталната раница съдържа учебни материали, включващи видеа, 3D модели и анимации, авторски образователни уроци от учителите, електронно четими учебници от първи до седми клас. По данни на просветното министерство в платформата има над 13 хил. ресурси. Те са предоставени от различни доставчици на образователно съдържание, както и 10 хил. безплатни или с уреден достъп електронни ресурси. Вградени са и инструменти на Mozaik – 1 314 триизмерни модела, 1 395 интерактивни уроци, 231 инструменти и игри; 1 163 видеоклипа.

МОН подготвя важен пакет от промени за учениците и учителите

От следващата учебна година гимназистите също ще имат достъп до учебниците си в платформата

Освен е-уроци в платформата учениците могат да създават домашните си работи или да се присъединят към виртуална учебна класна стая. Родителите имат достъп до оценките на децата от изпитвания и тестове, както и до отсъствията им.

Образователният министър Галин Цоков определи платформата като “един нешлифован диамант в образователната система“.

Дигиталната раница струва 24 млн. лв., в това число лицензите, внедряването на платформата, обучения за учителите. Според публично оповестените данни средствата са осигурени от Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Тя включва европейско и национално финансиране.

По цялостния проект “Образование за утрешния ден” е осигурено оборудване за около една пета от всички училища в страната (453). Техниката, която подпомага функционирането на дигиталната раница, включва над 2 хил. интерактивни дисплея, близо 2 хил. компютъра, 500 устройства за достъп до интернет, съобщава пресцентърът на образователното ведомство през август 2023 г.

От ведомството уточняват, че от началото на учебната 2023/2024 г. има над 1.3 млн. регистрирани посещения в “Дигиталната раница”. По официални данни от септември броят на учениците в България в момента е малко над 720 хил.

На въпрос дали учениците могат да ползват е-четимите учебници и да не носят хартиените, от министерството посочват, че това се определя от учителя. В началото на всяка учебна година преподавателят трябва да проведе родителска среща. На нея се обсъжда организацията на учебния процес – кои учебници ще се съхраняват в училище и как ще се ползват е-четимите учебници. Подчертават, че материалите в платформата не отменят хартиените учебници.

Кой ползва платформата

“Родителите на децата от класа на дъщеря ми не знаеха, че има платформа, в която са качени е-учебниците. Бяха изненадани, когато им изпратих скрийншоти от тях в родителската група във “Вайбър”.“, разказва майка на четвъртокласник. По думите ѝ класният ръководител на детето не е информирал родителите за съществуването на платформата, а е научила от медиите. Определя платформата като склад за учебници, които обаче не са интерактивни и не позволяват попълване на упражнения и решаване на задачи. Не вижда и е-уроци, разработени от учителите.

Тя отбелязва, че форматът на учебниците в платформата не е удобен за използване. Той не е приложим за е-четец например, който е по-щадящ за зрението на учениците.

“Няма и файл, който да позволи принтирането на страниците, които ми трябват. Налага се да правя отделни скрийншоти и да изрязвам.“, казва майката.

Елена Генчева, учител в начален етап на обучение и учител по информационни технологии, твърди, че рядко ползва дигиталната раница поради няколко причини:

• Там се съдържат основно препратки към други образователни платформи.
• Системата препраща към сайтовете на издателствата и е-четимите учебници, които така или иначе са безплатни и ползва.
• Децата в начален етап се затрудняват от превключването от един в друг профил за достъп до различните ресурси.
• Предпочита децата в начален етап да учат от хартиените учебници.

Обяснява, че за да направи регистрация на ученик в НЕИСПУО, се иска потвърждение от родител, което се изпраща по имейл

“Аз работя в училище в Граф Игнатиево, тук близо 40% от родителите нямат имейл адреси.”, обяснява учителката.

Цветомир Маринов, също преподавател в начален етап и обучител на учител по дигитални умения, коментира, че ползва ресурсите в платформата по-скоро за самоподготовката на децата. Сред предимствата на дигиталната раница изтъква добрите тестове за текущо оценяване и създадените е-уроци от негови колеги.

В неговото училище има шкафчета, в които децата съхраняват хартиените учебници, но има и шкаф за таблети. По думите му не може да се ползва само единият вариант за учене, защото децата трябва да свикват да работят по разнообразни начини.

Казва обаче, че за да ползва е-четимите учебници влиза в сайта на издателствата, защото достъпът до тях е много по-лесен, а някои учебници изобщо не присъстват в дигиталната раница.

Според него платформата е добра, но има потенциал за развитие и посочи, че:

• Все още опцията за виртуална класна стая не е активна.
• Търсенето на е-уроци от учителите става бавно.
• Не могат да се поставят индивидуални домашни работи.

Данко Калапиш, директор на 107 Основно училище “Хан Крум”, определя платформата като ненужна на този етап. Допълва, че за учителите и учениците е много по-лесно да четат от е-учебниците от сайтовете на различните издателства заради по-лесния достъп. Подчертава, че уроците са електронно четими, а не интерактивни и не вижда платформата да дава нещо допълнително.

“Дигиталната раница прави препратки към същите електронно четими учебници, за които всяко училище плаща на различните издателства, за да осигуряват поддръжката на сървърите”, обяснява Калапиш.

Той е на мнение, че в платформата няма достатъчно ресурси и не по всички предмети има качени учебници

Дава пример с предмета, по който преподава – религия.

“Въпреки че има учебници, одобрени от министерството, и то на няколко издателства, тези материали не са качени,”, казва директорът.

Диян Стаматов, директор на 119 Средно училище “Академик Михаил Арнаудов” и бивш зам.-министър на образованието, казва, че на този етап “Дигиталната раница” не може да облекчи напълно учениците от носенето на учебници, защото все още в платформата няма всички учебни материали. Изтъква, че платформата е в процес на обогатяване със съдържание, което според него е нормално, предвид че се ползва отскоро.

Почти 4 млн. лв. струва обучението на близо 18 хил. учители за използване и внедряване на дигитални ресурси, обяснява ведомството. Оттам уточняват, че досега е-уроците, направени от преподаватели, са малко над хиляда. Преди да бъдат публикувани в платформата, те трябва да бъдат одобрени от експерт по предмета и университетски преподавател.

За да стимулира учителите да създават свои авторски уроци, министерството дава по 179 лв. за всеки е-урок. Според Калапиш хонорарът никак не е малък, като по думите му създаването на такъв ресурс отнема между 10 и 20 часа. Той обаче вижда проблемът другаде – непосилните критерии на министерството за е-уроците.

“Колеги споделят, че се опитват да качат свои авторски уроци, но те не могат да ги разпространят само със своите класове. Трябва да мине цялостна обработка от системата, за да бъде публикувани и достъпни за всички ученици в страната. А критериите на министерството са честно казано неизпълними.“, допълва директорът.

Според наблюденията на Стаматов учителите наистина изпитват затруднения със създаването на е-уроци.

“Това е авторски продукт, с който учителят се конкурира с абсолютно всички дигитални ресурси и то не само в платформата. Всяка грешка или пропуск няма да му бъдат простени, затова е и твърде малък броят на престрашилите се.“, казва директорът.

“Дигитална раница”: “Склад за учебници” за 24 милиона, който не се използва