Според доцент Светлозар Василев законът срещу “ЛГБТ пропагандата” е израз на невежество и политическа злоупотреба.

В началото на август Народното събрание прие закон, забраняващ “пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация” в българското училище. Множество публикации до момента аргументирано посочиха, че този закон е в противоречие с принципите на демокрацията и конституцията. Както и че нарушава правата на човека и редица международни документи, ратифицирани от Република България.

Учени и преподаватели осъдиха закона срещу „ЛГБТ пропагандата“

Доцент Светлозар Василев е психиатър, психоаналитик и дългогодишен преподавател в НБУ. Ръководител на Комисията за Източна Европа в рамките на Международната Психоаналитична Асоциация.

Той обобщава научните развития в областта на психиатрията, психологията, философията и психоанализата, довели до революция в мисленето за човешката сексуалност. Възгледите, които той споделя за “Дневник”, се основават на дългогодишен практически опит на учени, изследователи и клиницисти през последните 150 години.

Отхвърлянето на вярването, че хомосексуалността е болест, дължим на Британската психиатрия от XIX век. Еволюцията на тези идеи води до шесттомната монография на Хавелок Елис, която успешно демистифицира сексуалността и нормализира стряскащите Викторианска Европа неконвенционални интимни връзки и практики.

Психоанализата на Фройд стъпва върху плещите именно на тези учени и убедително доказва как възникването на цивилизацията от една страна изисква потискане на сексуалните и разрушителните нагони. Но от друга масивното им изтласкване води до психични разстройства.

Именно той прави втората значима стъпка по отношение на премахването на табутата спрямо сексуалността в различните ѝ форми и варианти.

През 1935 година той отговоря на писмото на майка на хомосексуален младеж по следния начин:

“Уважаема госпожо,

От писмото ви разбирам, че синът ви е хомосексуалист. Силно съм впечатлен, че вие не използвате този термин в писмото си. Мога ли да попитам защо? Хомосексуалността със сигурност не е предимство, но не е и нещо, от което да се срамувате. Тя не е порок, нито форма на деградация, не може да се класифицира като болест. Считаме я за отклонение в сексуалната функция … Много уважавани личности от древността до днес са били хомосексуалисти. Някои от най-значимите измежду тях са Платон, Микеланджело и Леонардо да Винчи. Голяма несправедливост и жестокост е да се преследва хомосексуалността като престъпление.”

Психоанализата след Фройд развива тези идеи и доказва, че постигането на зряла сексуалност изисква преминаване през поредица от фази на емоционалното развитие.

Крайният резултат от които е умение за поддържане на трайни отношения на интимност и загриженост за другия.

В резултат към днешна дата сексуалният акт не се разглежда единствено като биологична необходимост, а като една от най-висшите форми на емоционална близост между хората.

Преразглеждането на нормата и патологията по отношение сексуалността се случва паралелно в области като философията (Жорж Батай и Мишел Фуко), психоанализата и медицината. Последвалите изследвания на сексуалността, ключови измежду които са публикациите на колектив, ръководен от психоаналитика Робърт Столър, довеждат до прелом в разбирането на специалистите в областта на психичното здраве в цял свят.

Същината на тези схващания е откритието, че човешкия идентитет се състои от три аспекта:

• Ядрен идентитет (core identity), който се основава на преживяването за себе си като личност. Той дава отговора на въпроса: Кой съм аз, а основата му се изгражда през първата година на живота.

• Полов идентитет (gender identity). Той е свързан с въпроса: От какъв психологически пол съм? Този аспект на идентитета също се формира през първата година и остава непроменен до края на живота.

• Сексуален идентитет (sexual identity). Тук важния въпрос е: Каква е сексуалната ми ориентация? Сексуалният идентитет определя сексуалните фантазии и практики и съответно може да бъде хетеро-, хомо- или бисексуален.

В резултат днес не всеки случай на липса на припокриване между биологичния и психологичния пол, автоматично се счита за патология.

Също така, перверзиите вече не се дефинират като свързани с практики, различаващи се от хетеросексуалния избор на партньор. А като еротични отношения, доминирани от разрушителност и стремеж към доминация над партньора.

Откритията на Столър се основават на дългогодишно проследяване на хора с хетеро-, хомо- и транссексуална идентичност, проведени в периода между 50-те и 70-те години на ХХ век. Те са потвърдени от изследователите, работещи през следващите десетилетия. Ключовите изследователи на сексуалността и пола към днешна дата са френските психоаналитички Джойс Макдугъл и Люс Иригаре, както и влиятелната в академичните среди философка Джудит Бътлър.

Техните теории са публикувани в най-влиятелните академични и научни издателства в света. Преведени са на множество езици и се преподават в престижни университети, включително в България.

Сърцевината на психично-здравното обслужване и културните нагласи се насочва не към лечение на хомосексуалността и транссексуалната идентичност, а към подпомагането на тези мъже и жени, които имат конфликт във възприятието за себе си и са отхвърлени от техните семейства и общности.

В моята практика като психоаналитик съм консултирал десетки транссексуални мъже и жени и хора с неконвенционална сексуалност. Най-честата причина да ме потърсят е депресия и мисли за самоубийство, възникнали в хода на трънливия път на приемане на себе си или в резултат на поредица от отхвърляния от другите.

Практиката ми на университетски преподавател и участник в проекти в областта на психично-здравното образование в училище нито веднъж не е дала повод да се усъмня, че информацията за психичния живот може да навреди на българските ученици и студенти. Точно обратното – те са любопитни и отворени към обсъждане на тези въпроси. Извън собствените си връстници те рядко имат пространство да задават въпроси, да се противопоставят и да научават алтернативна на своята гледна точка.

Всички добре знаем, че това често води до открити подигравки и насилие над всеки различен. Без значение дали той е с психично разстройство или неконвенционална сексуалност.

Основният извод от всичко това е, че сексуалността не е твърд факт, предопределен от биологичния пол. Тя е тясно обвързана с психичния живот и вариациите, чрез които индивидите преминават през фазите на емоционалното си развитие. В този смисъл сексуалността освен биология е и въпрос на конвенции, които се налага периодично да предоговаряме помежду си.

А докато това е така, е важно да уважаваме личното пространство на тези от нас, които имат неконвенционална сексуалност. Именно поради това новоприетият закон, забраняващ пропагандата на нетрадиоционна сексуалност, е не просто израз на невежество и политическа злоупотреба, а е и дълбоко вреден за българската общност.

След като Народното събрание набързо прие зле скалъпения закон на две четения в един ден, вече има входиран нов законопроект, който иска да наложи още повече репресии – до 10 000 лв. глоба и две години лишаване от правоспособност на учителите, обвинени в „популяризирането по какъвто и да е начин, пряко или косвено на идеи или възгледи свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност различна от биологичната.“

Този закон лишава учителите от правото да комуникират свободно с учениците си и елиминира тяхната изконна функция – да образоват. Нещо повече – забраната насажда омраза срещу хората с алтернативна сексуалност и унищожава всякакъв нормален разговор в тази посока.

По този начин правим крачка назад в развитието си като общество. Връщаме се към едни познати времена, когато е било забранено да се говори на определени теми. Това отваря път към още по-големи репресии в бъдеще и създава предпоставки за насилие срещу различните от нас.

Доцент Светлозар Василев: Законът срещу “ЛГБТ пропагандата” е израз на невежество и политическа злоупотреба