Какво ако един ден храната на Земята свърши? Световното население може да стане твърде голямо, за да се изхранва до 2050 г., показва проучване на The World Counts.

Дотогава на планетата ще има почти 10 милиарда души, а търсенето на храна ще се е увеличило със 70% в сравнение с 2017 г. Учени от цял свят поставят ограничение за това колко хора може да изхрани Земята. Според тях планетата ни може да поеме 10 милиарда – максимум!

Планетата е ограничена

Земята има граници на капацитета да изхранва човечеството. Дори ако използваме наличните ресурси максимално ефективно (което означава всички на планетата да се съгласят да станат вегетарианци), световното земеделие не би могло да поддържа повече от 10 милиарда души, според социобиолога от Харвард Едуард Уилсън.

„Ако всички се съгласят да станат вегетарианци, оставяйки малко или нищо за добитъка, сегашните 1,4 милиарда хектара обработваема земя (3,5 милиарда акра) биха издържали около 10 милиарда души“. Това казва социобиологът.

Почти няма място за гъвкавост. „Ограниченията на биосферата са фиксирани“, отбелязва Уилсън.

Западните хранителни навици изтощават планетата

Малко вероятно е всеки да се съгласи да спре да яде месо, така че действителната граница е по-ниска. Ако всеки споделя диетата на средния американец, светът може да изхрани само 2,5 милиарда души.

Месото е много неефективен хранителен източник

Ако не ядем месо, светът би могъл да изхранва много по-голямо население. Причината е, че производството на месо изисква повече енергия, отколкото всяка друга храна. Например, за производството на месо е необходима 75 пъти повече енергия от царевицата. Необходими са приблизително 2-3 калории изкопаеми горива, за да се произведе 1 калория протеин от соя или пшеница. За говеждо месо са необходими 54 калории гориво, за да се произведе 1 калория протеин.

Продоволствената криза наближава – дори по-бързо от изменението на климата

В книгата си „Предстоящият глад: глобалната продоволствена криза и какво можем да направим, за да я избегнем“, професор Джулиан Криб предупреждава, че светът е пренебрегнал редица факти, сочещи предстояща продоволствена криза. И че тя идва с прекалено бързи темпове.

„Пристига дори по-бързо от изменението на климата“, посочва професор Криб.

Според него недостигът на вода, земя и енергия, съчетан с увеличеното търсене, от страна на населението, и с икономическия растеж, ще създаде глобален недостиг на храна около 2050 г. Липсата на технологии и знания ще допринесат за кризата.

Цените на храните ще скочат до небето

Като част от хранителната криза цените на храни като царевица и ориз вероятно ще се увеличат светкавично бързо – съответно със 180% и 130% до 2030 г.

Земята губи ключова основа за производството на храна – горния почвен слой

Ще трябва да удвоим производството на храни, за да нахраним човечеството. Но основните ресурси за производство на храна стават оскъдни. В момента светът губи 75 милиарда тона горен почвен слой годишно.

Горният почвен слой е горните 5-20 cm от почвата с най-висока концентрация на органични вещества и микроорганизми.

Една трета загуби за 40 години

Учените са изчислили, че сме загубили една трета от световната почва през последните 40 години. Загубата се случва с нарастваща скорост.

В същото време глобалното търсене на храни се увеличава значително.

„За да отговорим на нарастващото търсене от нарастващото население, ще трябва да произведем повече храна през следващите 40 години, отколкото е била произведена през предходните 8000 години“. Това казва Джейсън Клей, старши вицепрезидент на WWF (Световен фонд за дивата природа).

Бомба със закъснител

Освен очевидните проблеми на самия глад, недостигът на храна е вероятно да причини и други проблеми. Като конфликти, масова миграция и дори война. В бъдеще вероятно ще се водят войни за достъп до храна и водни ресурси.

„Следващите световни войни могат да се водят за ресурси като храна и вода“, коментира професор Уша Хейли от Университета на Западна Вирджиния.

Губим храната – и планетата

Не само храната ни свършва. Човешката консумация и нарастването на населението оказват натиск върху регенеративния капацитет на природата в цялата биосфера. Това означава основно всички екосистеми. Ние експлоатираме екосистемите на Земята извън техните граници и произвеждаме повече отпадъци, отколкото планетата може да поеме. В момента ставаме свидетели на свръхексплоатация на Земята с около 75% и ще имаме нужда от еквивалента на две планети до 2030 г., освен ако не бъдат извършени големи промени.

Половината от цялата храна се пропилява

Звучи твърде налудничаво, за да се повярва, но в ситуация на предстояща хранителна криза между една трета и половината от цялата произведена храна се губи или пропилява преди или след като достигне до потребителите.

Само за март месец тази година са пропилени над 80 милиона тона храна в световен мащаб. Цифрата от началото на 2023 г. е около 300 млн. тона в световен мащаб.

Пoхабяваме природните ресурси

Ние извличаме приблизително 90 милиарда тона природни ресурси от Земята годишно, за да изхраним потребителското общество. Очаква се броят им да се удвои до 2050 г.

От началото на 2023 г. сме извлекли близо 20 милиарда тона.

Горите по света може на практика да изчезнат до края на века, както и рибата от световните океани.

Останали са по-малко от 30% от световните гори. А рибата се очаква да изчезне след около 28 години (приблизително около 2050 г.)

Отговорът на Световната банка на нарастващата продоволствена несигурност

Последната актуализация на хранителната сигурност в световен мащаб е от 13 март тази година.

Инфлацията на вътрешните цени на храните остава висока в целия свят. Информацията от последния месец за отрязъка между октомври 2022 г. и февруари 2023 г., за който има налични данни за инфлацията в цените на храните, показва висока инфлация в почти всички страни с ниски и средни доходи. Нивата на инфлация са над 5% в 94,1% от страните с ниски доходи, в 86% от страните с по-нисък среден доход и в 87,0% от страните с по-висок среден доход. Като много от тях изпитват двуцифрена инфлация. Освен това около 87,3% от страните с високи доходи изпитват висока инфлация на цените на храните. Най-засегнатите страни са в Африка, Северна Америка, Латинска Америка, Южна Азия, Европа и Централна Азия.

Изданието от март 2023 г. на Market Monitor на Системата за информация за селскостопанския пазар (AMIS) подчертава несигурността, надвиснала над селскостопанските пазари, на фона на продължаващата война в Украйна. 

Годишната инфлация в България е скочила над четири пъти

Намаленото украинско производство предполага, че други страни ще трябва да засадят допълнителни зърнени и маслодайни култури, за да помогнат за възстановяването на световните запаси и облекчаване на цените. Ограничените доставки ще означават по-голяма нестабилност на цените, особено по време на непредсказуеми периоди, като циклите на реколтата в северното полукълбо. Несигурността около подновяването на Черноморската инициатива за зърно също ще държи пазарите в напрежение.

Глобалните цени на храните остават високи

Новите експортни ограничения могат да доведат до скок на цените отново. Една година след нахлуването на Русия в Украйна много от тези мерки за ограничаване на износа изчезнаха, а високите цени отразяват най-вече широката глобална инфлация.

Но броят на ограниченията, които остават в сила, все още е обезпокоителен. 101 ограничения за износ — включително квоти, лицензи и категорични забрани — все още се прилагат, противно на принципите на Световната търговска организация, че ограниченията трябва да са временни. Изчислено е, че тези ограничения са обхванали повече от 11% от световната търговия с храни през 2022 г., като само забраните за износ са отговорни за 3,8%. Въпреки че държавите с малък дял от износа на храни представляват повечето от оставащите ограничения, дори те причиняват изкривявания на цените и трябва да бъдат премахнати.

Една година след нахлуването на Русия в Украйна Международният изследователски институт за хранителна политика (IFPRI) представя преглед на опита от изминалата година и оставащите несигурности относно продоволствената сигурност в бъдеще. 

Войната в Украйна застраши повече от една трета от световната търговия с пшеница, 17% от световната търговия с царевица и почти 75% от световната търговия със слънчоглед, причинявайки цените на пшеницата да скочат с почти 60% в рамките на седмица след избухването на войната. Цените на царевицата и соята се повишиха с повече от 15%. 

Докато инвазията на Русия в Украйна продължава, остава несигурността на селскостопанските пазари. Световните доставки са ограничени, което ще увеличи нестабилността на цените по време на периоди на несигурност. Подобна нестабилност може да доведе до бъдещи смущения на пазара, което изисква внимателно наблюдение през следващата година.

Очаква се до 205 милиона души да бъдат изправени пред остра продоволствена несигурност и да се нуждаят от спешна помощ в 45 държави. Това гласи Глобалния доклад за продоволствената криза за 2022 г., актуализиран в средата на годината.

Действия на Световната банка

Като част от цялостен глобален отговор на кризата с продоволствената сигурност, през април 2022 г. Световната банка обяви, че предоставя до 30 милиарда долара на разположение за период от 15 месеца, включително 12 милиарда долара в нови проекти. 

Финансирането е за увеличаване на краткосрочните и дългосрочните отговори по четири теми за повишаване на сигурността на храните и храненето, намаляване на рисковете и укрепване на хранителните системи: подпомагане на производителите и потребителите, улесняване на увеличената търговия с храни и търговски ресурси, подкрепа на уязвимите домакинства и инвестиране в устойчива хранителна и хранителна сигурност.

От април до декември 2022 г. заемите на Банката за хранителна сигурност надхвърлиха границата от 12 милиарда долара. С почти половината за Африка, която е един от най-тежко засегнатите региони от продоволствената криза. 

Предприети мерки

През май групата на Световната банка и председателството на Г-7 свикаха съвместно Глобалния алианс за продоволствена сигурност , който има за цел да катализира незабавен и съгласуван отговор на разгръщащата се глобална криза с глада. Алиансът разработи публично достъпно табло за глобална сигурност на храните и храненето , което предоставя навременна информация за глобалните и местните лица, вземащи решения, за да помогне за подобряване на координацията на политиката и финансовия отговор на хранителната криза.

ООН предупреди за глобална криза с храните (видео)

Ръководителите на ФАО (Организация по прехрана и земеделие), МВФ (Международен валутен фонд), Групата на Световната банка, СПП (Световна програма по прехраната) и СТО (Световна търговска организация) публикуваха Трето съвместно изявление на 8 февруари 2023 г. Изявлението призовава за предотвратяване на влошаващата се криза с храните и хранителната сигурност. Необходими са допълнителни спешни действия за спасяване на горещите точки на глада. Както и за улесняване на търговията, подобряване на функционирането на пазарите и засилване на ролята на частния сектор. В изявлението е споменато и реформиране и пренасочване на вредните субсидии с внимателно насочване и ефективност. Държавите трябва да балансират краткосрочните спешни интервенции с по-дългосрочните усилия за устойчивост, докато реагират на кризата.

Какво ако един ден храната на Земята свърши?

Автор: Борислава Василева

Какво ако един ден храната на Земята свърши?