Пред пловдивската община протестиращи изразиха бурно негодуванието си срещу предложението поредния символ на съветския гнет в България – паметника Альоша – да бъде демонтиран.
Разбира се, чуха се обичайните аргументи за „историческата памет“ с удобното изпускане на някои факти, като това че Съветската армия е окупаторска, а единственото ѝ постижение – да изолира България от демократичния свят и да я хвърли в задушаващата прегръдка на СССР.
Един от протестиращите описа Альоша като Христос, като техния спасител и покровител. Не се съмняваме, че за тези хора е точно така.
Ние пак се питаме: историческата памет ли пазят монументи, издигнати с пропагандна цел от кървав тоталитарен режим, обявен за престъпен?
Изглежда у нас и по този въпрос обществото ни е разделено на две крайни позиции, нищо че отговорът изглежда твърде очевиден.
