Новият антикорупционен закон не проверява дали доходите на властимащите съответстват на имуществото им. Това коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник в Антикорупционния фонд, бивш прокурор и действащ адвокат за БНР.

Става дума за ръководителите и органите на управление и контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие, представителите на държавата или общините в такива юридически лица, началниците на регионалните управления по образованието, директорите на областните дирекции “Земеделие” и директорите на териториалните дирекции на службите за сигурност.

С новия Закон за противодействие на корупцията се въвеждат и нови обстоятелства за деклариране. Сред тях са договорените лихви по кредити, криптовалути и участие в граждански дружества, тайни и неформални организации и общества. Публичните личности вече нямат право да скриват данни за имената и имуществото на лицата, с които живеят на съпружески начала, съобщиха от Комисията за противодействие на корупцията (КПК).

Данъкоплатците да се оправят: КПКОНПИ остана в историята, но ни завеща дълговете си

Според Янкулов обаче големи последствия от декларирането на обстоятелства в имотните декларации няма да има

Правят се само формални проверки за съответствие на декларираното с реалното състояние, но то не се разследва. Такова съответствие не е предвидено и в закона.

“Това е големият проблем, който трябва да се изследва – какво е имуществото, притежавано лично или със свързани лица, и съответства ли на доходите, които получава за длъжността си. Това няма да се прави и след промяната.”, говори Янкулов.

“Някакъв сериозен обрат и промяна в картината на борбата с властовата корупция вследствие на приемането на този закон няма да се случи. Това, че се създава нова агенция, която да инкорпорира дейностите по разкриване на корупционни престъпления на висши държавни служители, само по себе си няма как да доведе до драстична промяна в борбата с корупцията по високите етажи на властта.”, коментира още той.

И досега не е известно колко корупционни престъпления на висши държавни служители е разкрила КПКОНПИ за времето на съществуването си.

Няма яснота и за дейността ѝ.

“Липсва анализ какво се е случило след предишната реформа на антикорупционното законодателство. Сега се пристъпва към поредната реформа без такъв анализ.”, казва Янкулов.

Това не може да стане без сериозна промяна в прокуратурата и без сериозна концепция за промяна и реформа на системата на наказателното правосъдие в България.

У нас дейността по разследване на престъпления е така заложена, че разследващите органи имат малко значение на фона на подобни органи в други държави, където те са с по-голяма автономност.

“Един от най-големите проблеми в наказателното правосъдие е липсата на възможност за външен контрол как прокуратурата си върши работата.“, според Янкулов

“Подходът би трябвало да бъде всеобхватен, а не парче по парче. Всъщност ние хващаме тук едно нещо, там едно нещо. Промените са в голяма степен ситуативни. Ако за едно нещо се постигне мнозинство, то се случва. Оттам се променя цялата картина какво можем да очакваме от въпросните поредни промени и поредна реформа.“, коментира бившият прокурор.

Новият антикорупционен закон: Няма значение дали доходите на властимащите съответстват на имуществото им