Могат ли всички сгради в София да се отопляват изцяло с възобновяема енергия, без да са необходими каквито и да било горивни процеси?
Отговорът е- категорично могат. Това може да се случи чрез съчетание от мерки за повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на интелигентни топлофикационни мрежи. Потенциалът за соларно топлозахранване на града е толкова голям, че надхвърля сега действащия капацитет на Топлофикация София. До този извод са стигнали от Института за нулевоенергийни сгради, пише greentech.bg.
Важно в този преход е повишаването на енергийната ефективност на сградите. Привеждането им в съответствие с нормите за т. нар. нулевоенергийни сгради – или „близко до нулевоенергйини“ – успешно се съчетава с тенденцията за нискотемпературно отопление. При него носителят на топлината се подгрява не до обичайните около 80-95 градуса, а до около 60 градуса, и вместо „радиатори“ в помещенията се използват тръбни системи, вградени в подовете или стените на жилищата.
Закономерен завършек в изграждането на интелигентните отоплителни системи са бързоразвиващите се умни (смарт) технологии за управление, за които е логично да се очаква да обхванат всички аспекти на енергийното управление в сградите – мониторинга, осветлението, сензорните системи и др.
Проблемът с излишната енергия
Класически проблем на възобновяемата енергия е фактът, че пикът на екологично чистата генерация обичайно се разминава с пиковото потребление.
Конвертирането на топлинната енергия в електричество и подаването му към електропреносната мрежа е едно възможно решение. Това би подпомогнало в известна степен и без друго натоварената електропреносна система, която в пика на лятната жега се натоварва заради нарастващия брой климатични системи в града. А те, от своя страна, стават все по-търсени, принос за което има и така нареченият ефект на топлинния остров – в централната част на града температурите са с няколко градуса по-високи от тези в периферията.
СМЕТКИТЕ ЗА ТОК, ПАРНО И ВОДА ПРАВЯТ ХОРАТА ВЯРВАЩИ
Всяка форма на преобразуване на енергията обаче води до загуби. Затова по-добър подход би бил излишната енергия да се съхранява в термален буфер - например резервоар, „скрит“ под градинка зад блока или дори в подземната му част.
Практиката показва, че колкото по-мащабна е дадена системата за термално съхранение, толкова по-малко са загубите и по-големи са икономическите ползи.
Ползи от мащаба
Ако се приеме, че в столицата има около 10 хиляди панелни сгради, то инсталираните върху тях соларни системи биха произвеждали около 7 000 GWh топлинна и 2 000 GWh електрическа енергия годишно. С това производството само от ВЕИ системи върху панелните сгради в столицата може да покрие сегашното производство на Топлофикация София.
На практика новото поколение топлофикационни системи, базирани на слънчева енергия, биха могли да осигурят с топлинна енергия целия столичен град, заключават от ИНЕС.
