Всички в Европа - или поне хората, които все още четат истински вестници - говорят тези дни за идеите на Макрон за дълбоко обновление на Европа. Нека и ние поговорим за тях. Още повече, че пряко засягат България, анализира Петър Чолаков за Дойче веле.
Планът за европейско възраждане, предложен от френския президент Макрон в навечерието на европейските избори, има както ценностен, така и програмен характер. Макрон не просто посочва темелите на ЕС, но и набелязва стъпки за тяхната защита и за реформирането на европейския проект. Предложенията му са закономерна стъпка по пътя, очертан от неговата реч в Сорбоната. И имат пряко отношение и към България.
Точка по точка
На първо място г-н Макрон осъжда действията на безотговорните политици, които предизвикаха референдума за Брекзит. Отрича самоизолацията, проповядвана от националистите, като я противопоставя на основите на европейския проект: мир, благоденствие, свобода. По думите на Макрон, Брекзит е символ на кризата в ЕС, символ на клопката, заложена от радикалните популисти.
България, една от най-проевропейските държави, на пръв поглед изглежда далеч от този капан. Но в обществото се надигат авторитарни нагласи, увеличават се социалните дистанции между българите и другите големи етнически групи - ромите и турците. Изследване на Университета в Невада, проведено в 100 държави, показа, че българите са сред най-нетолерантните европейци. По-зле в класацията се представят само Литва, Естония, Румъния и Чехия. Подобна атмосфера е много благоприятна за всякакви лъжепатриоти, етнически предприемачи и прочие, които умишлено разпалват крайни нагласи, за да използват подемната им сила към властта. Макар повечето да не призовават към напускане на ЕС, те поставят под съмнение европейския проект. И нерядко го правят в интерес на чужди сили.
По-притеснителното е, че „мейнстрийм” партии като ГЕРБ и особено БСП се вдъхновяват от реториката на политици като Орбан. И това на фона на факта, че 12 партии-членки на ЕНП поискаха изключването на Орбановата партия Фидес заради антибрюкселската кампания на унгарското правителство. Каква ли ще бъде реакцията на българските му приятели, ако Орбан наистина бъде „отлъчен”?
Намеквайки за предизвикателствата пред европейската сигурност, свързани с Русия, за ръкавицата, хвърлена от американския президент Тръмп към Европа, за тревогите, породени от могъщата китайска икономика, г-н Макрон очертава и друга клопка. Това е капанът на статуквото, на паяжините от миналото, които популистите превръщат в реликва. Алтернативата, предложена от френския президент, е дълбоко европейско обновление, ръководено от три цели: свобода, защита и напредък.
В тази връзка се предлага формирането на Европейска агенция за закрила на демокрацията, която да защитава изборите в ЕС от кибератаки и манипулации. Ясно е, че тази инициатива има пряко отношение и към опасенията от руска намеса в предстоящите избори в България.
Още по-важно е, че г-н Макрон желае да се забрани финансирането на европейски партии от „чужди сили”. Настоява също така за прочистването на интернет от езика на омразата. И ако аудиторията на френския президент в Западна Европа лесно ще разпознае тук скандала с руските пари за партията на Льо Пен, дали българските граждани ще доживеят да научат резултатите от разследвания, документиращи „субсидиите” за местните проксита на Кремъл?
И още една визия на френския президент: Макрон, разбира се, не подкрепя ксенофобската истерия, но реалистично посочва необходимостта от сигурни граници. Тази тема също е ключова за България. Не само защото сме външна граница на ЕС, а и заради стремежа ни към Шенгенското пространство, за което Макрон иска „да бъде преосмислено изцяло”. От една страна членството в него ще бъде обвързано с „единна европейска политика за предоставяне или отказ на убежище”. А от друга - макар формално да изпълнява изискванията за членство, България си остава с най-високи размери на корупцията в публичния сектор. Има дори белези на „завладяване на държавата”. Доклад на ЕК твърди например, че службите в страната прикриват схеми за пране на пари - две трети от сигналите на банките до ДАНС за съмнителни трансакции се отнасят до местни политици, но така и не се стига до правораздаване. А това определено може да се окаже препъни-камък пред амбициите ни за по-дълбока интеграция в ЕС.
И това предложение на Макрон засяга България: идеята за европейски финансов щит (тоест, да се „гарантира едно и също заплащане за една и съща свършена работа, както и минимална европейска заплата, подходяща за всяка държава и обсъждана колективно всяка година”) звучи особено примамливо за най-бедната страна в ЕС. В крайна сметка обаче тук бизнесът ще има последната дума. Поради което това послание не изглежда особено реалистично.
Повратно време
Хаосът на име „Брекзит” охлади поривите на крайния евроскептицизъм. Въпреки това се очаква поне една трета от местата в новия Европейски парламент да бъдат заети от популисти, оспорващи стожерите на европейския проект. Много е възможно създалата се заплетена конфигурация от противоречащи си интереси да доведе до институционален блокаж, особено в контекста на щекотливи въпроси като общия бюджет и избирането на нова Европейска комисия.
И да, свръхфедералистките идеи на Макрон няма да се понравят на мнозина. Някои вече го обвиняват в популизъм. В този смисъл е добре, че френският президент очерта както ясен времеви хоризонт, така и форум, на който да бъдат обсъдени поставените от него теми - т.нар. Конференция за Европа, която трябва да се проведе до края на тази година. На нея няма да има теми табу, дори ако трябва да бъде обсъдена ревизия на европейските договори. Можем само да се надяваме, че решенията, които ще бъдат взети на този форум, няма да циментират статута на България като незавидна периферия на ЕС.
Източник: Дойче веле
