Кърпеж на кърпежа, ремонт на ремонта: поне в това отношение сме на път да задминем всички. Епичният ремонт на София вече придобива гротескни черти. И едва ли ще остане без последствия, коментира Петър Чолаков за Дойче веле.
Французите имат един закачлив израз - bruxelliser une ville. Което в превод означава „брюкселизирам града” - тоест, съсипвам го от ремонти. Сарказмът произтича от безкрайните досадни кърпежи, преправки, строежи и прочие в столицата на обединена Европа. В Брюксел те са характерна гледка, особено в района около европейските институции. Дали България, след като през 2018 беше ротационен председател на ЕС, не се е заразила с този брюкселски вирус?
Епичният ремонт в центъра на София продължава да предизвиква противоречиви реакции. Едни посочват проблеми, поставят ги на масата без недомлъвки. Според други обаче „всичко е наред”. В техните очи някакви дребнави, злонамерени критици на управляващите просто търсят причина да се заяждат, оплювайки грандиозните им дела. Толкова ли са важни подредбата на плочките и техният цвят? Впечатлява и малобройната симпатична група на шегаджиите, които решиха да се възползват от изникналите артефакти от ремонта на „Граф Игнатиев” - „дюните”, за да открият плажния сезон. Така както сталкерът на братя Стругацки от повестта им „Пикник край пътя” търси „стаята на желанията” в смъртоносната зона. Когато бетонират Черноморието и планините, защо да не си правиш слънчеви бани в разкопания център на София…
"Всеки човек има различен вкус"
Но както са казали мъдро още древните римляни, за вкус не се спори - de gustibus non disputandum est. Или както отбеляза г-жа Фандъкова в отговор на критиките: „Всеки човек има различен вкус. Благодаря на всички, които се отзоваха на моя призив - всеки, който иска естетически да оцени този проект, да се разходи и да го види лично, а не само по Фейсбук. Нека да изчакаме да приключи проектът, тогава съм сигурна, че ще чуем оценките на хората“.
Не беше нужно да правя нарочна екскурзия из бетонната джунгла, тъй като често ми се налага да минавам покрай „окопите”. А сентенцията за вкусовете не е особено валидна, когато проектите се реализират уж в интерес на гражданите. И до голяма степен благодарение на техните пари (да, европейските фондове също помагат, но от кого се събират местните данъци и такси?). При това положение всички критични бележки, когато са обосновани, трябва да бъдат взети предвид.
Да, и „грозното” е естетическа категория. Но отвъд политическите пристрастия и закачките, упреците към столичната кметица имат сериозни основания.
Призмите по "Графа"
Първо, оказва се, че така, както е направен, ремонтът може да бъде опасен. Преди дни възрастен мъж пострада при спъване в една от „призмите” на „Графа”, които отделят трамвайната линия от пешеходните зони. Преди него 48-годишна жена, която по ирония се оказа ватман по професия, също стана жертва на „акулските перки” по емблематичната улица. В резултат от „срещата" си с ограничителите жената се прибра вкъщи с пукната ръка, залепен нос и натъртвания. Според живеещи и работещи в тази част на столицата, подобни инциденти се случват почти ежедневно. Две от причините: заостреният връх на „призмите” и техният цвят, който се слива с настилката и така ги прави трудно забележими.
В района на ремонта, който месеци след предварително обявената крайна дата още не е завършил напълно, дебнат и други опасности: стърчащи тръби, кабели и прочие препятствия. Обясненията на общината, че подобни „акулски перки” имало и по улиците на Мадрид и Антверпен, едва ли ще успокоят пострадалите. Добрата новина е, че вместо да проявят инат, от кметството в крайна сметка обявиха, че ще премахнат „призмите”. Изобщо, ремонт на ремонта: и в София, и в цялата държава.
Докога?
Второ, поправките по столичните улици - в центъра и в останалите райони - продължават. С пълна пара. Освен че сагата с „Графа” не е финализирана, сега е разкопана и улица „6-ти септември”. От началото на месец март 49 фирми работят на 49 места в целия град. Тази шеметна тавтология почива на числа, цитирани от общинската администрация. Изкушавам се да попитам: „А Али Баба къде е?”. Но не е смешно.
Ремонтните дейности засегнаха не само здравето на хората, а и бизнеса в района. Как клиентите да влязат в магазин или заведение, когато пред него има барикади от багери, огради и строителни материали?
Предприетите от общината мерки няма да разредят натрупаното политическо напрежение. Разследването срещу зам.-кмета Крусев за длъжностно престъпление, свързано с нарушение на Закона за обществените поръчки, глобяването на изпълнителите на ремонта, махането на „акулските перки” - всичко това няма да свърши работа. Защото за много софиянци тези палиативни мерки, включително подмяната на „политическите бушони”, не могат да заличат неприятното впечатление от посредственото изпълнение.
Евтини на брашното и скъпи на триците
Миналата година Столична община е похарчила 38 милиона лева за ремонта на 1 200 улици. За тази, според зам.-кмета Барбалов, са предвидени още повече - 63 милиона лева. А оправданието, че когато ремонтът е некачествен, следват санкции за фирмите-изпълнители (за миналата година те са в размер на 1 милион лева), е крайно несериозно. Проблемът не може да бъде решен постфактум - с налагането на глоби или с кръпки на кръпките. Така сме евтини на брашното и скъпи на триците. Необходимо е съблюдаването на прозрачни и протичащи в рамките на закона процедури за възлагането на обществените поръчки - за да се тушират шуробаджанащината и клиентелизмът.
Казано накратко: вместо да постели меко пътя към местните избори, ремонтът на столицата може да се окаже сериозен препъни-камък както за г-жа Фандъкова, така и за ГЕРБ.
Източник: Дойче веле
