Българските власти са предприели стъпки за съдебно преследване и наказване на длъжностни лица, извършили посегателства върху човешките права, но правителствените действия са недостатъчни и безнаказаността е проблем. Това е посочено в частта за България на най-новият- 43-ти годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света.
В резюмето на 33-те страници посветени на България се посочва, че основните проблемите във връзка с човешките права в страната са физическото малтретиране на арестанти и затворници от страна на длъжностни лица, тежките условия в затворите и местата за задържане, корупцията, неефикасността и липсата на отчетност в съдебната система, лошо отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище, корупцията във всички правителствени подразделения и насилието срещу етнически малцинства.
Над 40% от хората в българските затвори се оплакват от физическо насилие от страна на властите, е посочено в доклада. Като пример е даден арестът на кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Иванова, обвинени в корупция, които бяха държани на улицата четири часа, докато силите на реда брояха парите от подкупа, за който прокуратурата твърди, че те са получили, уточнява "Свободна Европа".
В доклада се изтъква, че арестуваните често не получават адекватни медицински грижи, а условията в затворите са много тежки. Отбелязва се също, че сигналите за полицейско насилие често не се проверяват, а отговорните не се наказват.
Като пример за произвол се споменава задържането на журналиста от сайта "Биволъ"Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро край Радомир. През септември двамата бяха задържани, след като самите те подадоха сигнал за унищожаване на документи.
Макар правителството да разполага с механизми да разследва и наказва злоупотребите и корупцията, използването им е било неадекватно, а безнаказаността е представлява проблем, отбелязва докладът.
Законът гарантира свободата на словото, включително на печата, и правителството като цяло спазва това право. При все това се запазва безпокойството, че корпоративен и политически натиск, съчетан със засилващо се и непрозрачно съсредоточаване на медийна собственост и разпространителски мрежи, както и правителствено регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, е нанесло сериозни вреди на медийния плурализъм, е посочено в доклада.
Източник: Медиапул
