Цели 81% от българските младежи се гордеят, че са българи. Повечето от тях нямат желание да емигрират, но пък проявяват опасно нисък интерес към политиката. Първан Симеонов изброява за Дойче веле още характеристики на днешната младеж.
Каква е днешната българска младеж? Първо да уточним, че няма една българска младеж - има българска и ромска младеж. Уви, разделени са. Неприятно отчетливо. Пиша го провокативно грубо, барем някой се стресне.
Това е един от тъжните ми изводи от огромното изследване за младежта, което направихме през отминалата година с „Галъп интернешънъл“ и осмислихме с Института по социология „Иван Хаджийски“ под ръководството на фондация „Фридрих Еберт“. Изследването обхваща поколението на възраст между 14 и 29 години в десет страни от нашия регион. Тепърва предстоят сравненията с останалите.
Какво искат, какво ги вълнува?
Кои са новите неща в сравнение с изследванията за младежта, проведени през 2010 и през 2014 година? Ако се питаме кога новите социални медии ще победят традиционните, при младите това вече се е случило. Интернет е победил телевизията. Защото там може да се споделя. Въобще, поколението е наистина все по-споделящо. Социалното се е уравновесило с егоистичното. Ако в годините на прехода впечатление правеше развързаният индивидуализъм, днес махалото очевидно се е върнало. Не само заради известна нормализация към някакъв минимум солидарност, но и заради все по-мрежовото общество, в което живеем.
Без значение дали имат пари или не, младите държат да показват жизнен стил на консуматори. Мобилните устройства са много повече от средство за комуникация - те са един вид портал към допълнителна идентичност, който се мисли като неизменен атрибут, а не като вещ на лукса. Проверихме го и с нарочно изследване в райони, наричани гета: беден или богат, в гето или не - смартфон и лек автомобил трябва да имаш.
В сравнение с изследването през 2014 сега младите са по-големи оптимисти. Това, разбира се, е функция и на традиционната за младите поколения оптимистична настройка. Но има и (поне) един проблем, който се забелязва много по-отчетливо в сравнение с 2014 - опасенията от социална несправедливост (споменават се в 45% от случаите). Не е ясно какво точно влагат младите в това, но е ясно, че им звучи като проблем. Болезнено се усилва и усещането за корупция (42% от отговорите го съдържат). Към страховете, разбира се, се добавя и бедността (42%). И още, и още. В същото време обаче съзнанието за сериозни проблеми в обществото не води до активизъм - напротив, интересът към политиката е опасно нисък. Ако през 2014 година имаше цели 40%, от които може да се очаква някакъв интерес към външната и вътрешната ни политика, сега делът им е едва 14 на сто. А що се отнася до политиката на ЕС, спадът в интереса е от 31% на 11%.
Спада очевидно и желанието за емиграция. Ако през 2002 година 14% са казали, че нямат намерение да емигрират, през 2014 делът им вече е бил 47%, а през 2018 - цели 61%. В същото време национализмът като че ли расте. В десетте страни, обхванати от изследването, проверихме отношението към следните две твърдения: „Гордея се, че съм гражданин на моята страна" и „Би било най-добре, ако страната ни е населена само с истински българи/сърби/словенци и т.н.“. Оказва се, че цели 81% от българските младежи са съгласни с първото твърдение, а с второто - 65% от тях. И ако първото е форма на патриотизъм, а второто води към нещо по-злокачествено, ние, българите, се оказахме начело и по двете. Национализмът явно е на мода в България. Може би защото нямаме спомени за реални проблеми по тази тема, за разлика от много от обществата в региона.
И още данни за нагласите на българската младеж
А колко бързо порастват днешните младежи? С прехода от образование към заетост успяват по-бързо, отколкото с другия важен житейски завой - от родителския дом към собствено жилище и собствен личен живот. Да, надделява желанието за брак и две деца, но това все повече се отлага. В същото време сексуалната разкрепостеност продължава да напредва. През 2014 година 31% от младите са смятали въздържанието преди сватбата за добродетел, а 42% - за остаряло схващане. Днес 66% го намират за остаряло, а само 15% го виждат като добродетел.
И още интересни данни: стремежът към висше образование остава значим, но тенденцията към нарастване на това желание, наблюдавана в последните десетилетия, изглежда е прекратена. През 1987 година 54% искат висше, 62% през 1995, 69% през 2002, 73% през 2014, а днес - 59 на сто. В България явно висшето образование се е масовизирало и затова вече не е особена стръв. А и структурата на поколението не предполага допълнително настървяване. За образованието се мисли като за пазар. 31% са напълно съгласни, че в България оценки се купуват, а други 24% са донякъде съгласни с това твърдение. Не че младите харесват това, просто го констатират. А като първи фактор за намиране на работа посочват... късмет.
Накратко: онова, което така или иначе виждаме, се потвърждава от резултатите от това изледване. Идва едно прагматично, консуматорско поколение. Не бързат да приключват купона. Настройват се за яко работене и яко парти. В което място за деца и постоянна връзка има може би само на думи. Нищо изненадващо всъщност. Случва се нещо съвсем банално.
Вероятно това е новата нормалност. Но май е леко луксозна. Защото поколението изглежда твърде изнежено и твърде дистанцирано от обществения живот - на фона на потенциалните предизвикателства, които се задават.
Банално е и друго: че младите поколения се смаляват. Това е обща тенденция за нашата част от света. Единственото небанално в българския случай е скоростта на смаляването. Меко казано, небанално.
Източник: Дойче веле
