На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история - атентатът в катедралата "Св. Неделя" в София, напомнят Dir.bg и сайтът "Изгубената България".
Убити са над 150 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. Сред тях е част от елита на нацията - военни, политици, общественици, но и много невинни жени и деца.
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд, но продължава дейността си в нелегалност. Срещу активистите на партията се извършват страхотни гонения. Ултралявото крило в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие и изпълнявайки указанията на Коминтерна, решава да се извърши подготовка за ново въоръжено въстание. Като част от този план се предвижда да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Така властта ще бъде обезглавена и в страната ще се създаде критична обстановка, от която да се възползва комунистическата партия. Набелязаната жертва е запасният генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София, депутат, човек с добро име в обществото. Вечерта на 14 април 1925 г. трима непознати го прострелват смъртоносно в градинката при църквата "Св. Седмочисленици", близо до дома му.
Същия ден сутринта в прохода Арабаконак покушение е извършено и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници - ентомологът проф. Делчо Илчев и дворцовият ловец Петър Котев. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, самият цар Борис. Той обаче предпочита да отиде на погребението на Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и така само за няколко дни се разминава на косъм от смъртта два пъти. Има и версия, че царят е бил предупреден в последния момент за готвения в "Св. Неделя" атентат.
На 16 април, Велики четвъртък, в 3 ч. и 20 мин. следобед по време на опелото, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адска експлозия разтърсва Божия храм.
Сред убитите са 13 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца.
През следващите дни в страната е обявено военно положение, въведен е полицейски час, напускането и влизането в София става само след специално разрешение от властите, всички великденски тържества и забави са отменени, държавата е в национален траур. Започва интензивно следствие, извършени са множество арести и обиски на съмнителни лица. Само дни след атентата всички участници в заговора и изпълнението на пъкленото дело са разкрити.
Непосредствени извършители са Петър Абаджиев (техник) и Петър Задгорски (клисар), а организатори - Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини. Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени на смърт и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков са убити по време на полицейски акции по залавянето им. Неколцина намират убежище в Съветския съюз, включително главният организатор Петър Абаджиев.
Мощният взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена на катедралата "Св. Неделя". Храмът е възстановен по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е официално на 7 април 1933 г. Днес за смъртта на стотиците невинни жертви напомня само една паметна плоча, поставена на стената на църквата.
Източник: Dir.bg
Снимки: Изгубената България
