Адвокатите няма да докладват на Държавна агенция „Национална сигурност“ за клиентите си, освен ако не знаят със сигурност, че те търсят от тях съвет как да изперат пари или да финансират тероризъм. Това предвиждат промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), които днес бяха внесени от депутати от ГЕРБ, съобщава Mediapool.
Така парламентът започва спешен ремонт на пореден закон, след като най-сетне депутатите проумяха, че никой не е в състояние да го прилага.
Става дума за Закона за мерките срещу прането на пари, който изисква до 12 май стотици хиляди фирми, институции, организации, свободни професии да внесат в ДАНС свои вътрешни правила за контрол и предотвратяване на прането на пари. Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова призна, че това изискване е затруднило много фирмите и в него няма никакъв смисъл.
Сега действащият закон предизвика протести и в адвокатската гилдия, защото ги превръщаше в доносници на службите. Той задължава адвокатите да докладват задължително на службите при всяко съмнение за пране на пари от техните клиенти. Гилдията обяви закона за противоконституционен, защото адвокатската тайна е защитена от основния закон.
В промените на закона е записано, че адвокатите имат задължение сами да правят преценка дали информацията, която имат за пране на пари, трябва да бъде докладвана на службите. Управляващите твърдят, че законът ще създаде ефективни мерки за защита на правата на адвокатите и тяхната дейност.
Председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ) коментира, че “декларация за действителен собственик ще подават онези фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни лица и техните действителни собственици физически лица по никакъв начин не са вписани в нашия регистър“.
В средата на февруари пред ДАНС вече се извиха огромни опашки заради друга разпоредба на същия закон - голяма част от фирмите, общините, неправителственият сектор и свободните професии трябваше да представят планове за обучение на служителите си (дори да нямат персонал) как да разпознават и да докладват за мръсни пари. Три дни преди крайния срок ДАНС разпространи примерен план за обучение и хиляди "задължени лица" го преписаха, за да се отчетат. Заради "големия интерес" обаче сайтът на агенцията се срина, много фирми, счетоводни офиси, адвокатски кантори и т.н. не успяха да изпратят електронно плановете си и се наложи да ги предават "на гише".
Депутатите ще поправят още куп други закони, след като ЕК е установила пропуски от наша страна при прилагането на Директивата за предотвратяване използването на финансовата система за пране на пари. БНБ, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта ще получат по-големи правомощия - ще могат да налагат глоби и имуществени санкции, ако установят, че банки, застрахователи, пенсионни компании и прочее поднадзорни лица не спазват закона срещу мръсните пари.
Източник: Mediapool
