Едва 35% от българите предпочитат демокрация пред авторитарен лидер

На 31-вата годишнина от началото на демократичния преход в България, отношението на българите към демокрацията остава нееднозначно. Това сочи анализ, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията.

Оказва се, че едва 35% от българите казват, че предпочитаната от тях форма на държавно управление е "либерална демокрация с редовни избори и многопартийна система", докато 45 на сто предпочитат "силен и решителен лидер, който да не бъде възпрепятстван от парламент или избори". Мнозинството - 57%, вярва, че нищо няма да се промени, независимо кой е на власт. 77% от хората са мнение, че "олигарски и финансови групировки упражняват силен контрол върху правителството". 

Според ЦИД, нагласите на българите спрямо демокрацията кореспондират с по-общите политически възгледи, както от близкото посткомунистическо минало, така и от по-далечното минало.

"Силно изразено е несъответствието между общата неудовлетвореност на българите от функционирането на демокрацията в страната и паралелното предпочитание към авторитарен модел на управление чрез „силен лидер“. Както изглежда, българите не смятат, че демокрацията функционира неправилно поради определени пропуски, които страната е направила и които могат да се коригират с „повече“ демокрация, а напротив, мислят, че това се дължи на присъщи на демократичната система недостатъци, които могат да се преодолеят с помощта на авторитарни мерки", констатират авторите.

Открива се обаче културно обяснение на авторитарния рефлекс - а именно, че демократичните нагласи не са здраво вкоренени в общественото съзнание поради наследството на авторитарното управление в миналото. И второ, неизживени още ползи от демократичното управление, което води до "разочарование".

В анализа е застъпено чувството за липса на справедливост в обществото, което е в различни посоки. Дава се пример, че освен липсата на вяра, че смяната на властта променя нещата и убедеността, че "олигарси и групировки" влияят на процесите в държавата, 84% от населението смята, че определени обществени групи се покровителстват от властта. Освен това по отношение на различни малцинствени групи 65% от гражданите виждат "специално отношение" и форми на привилегия. Най-силно изразено е това отношение спрямо ромите.

От ЦИД обаче обясняват резултата и с широкоразпространено схващане, че тези малцинствени групи всъщност избягват наказания, тъй като така могат да бъдат по-лесно манипулирани и по този начин партиите да си осигуряват гласоподаватели.

Усещането за социална несправедливост е силно и това личи от факта, че значителна част от анкетираните смятат, че хората с връзки в политическите среди (76%) и тези с по-високи доходи (60%) получават преференциално отношение. Това настроение се прояви особено силно чрез обществената реакция спрямо смъртта на журналиста Милен Цветков, който загина при катастрофа, причинена от младеж, произхождащ от семейство, което изглежда се радва на подобни привилегии. През този период социалните мрежи бяха залети от протестни коментари срещу продължаващите прояви на произвол и безнаказаност, дават пример анализаторите..

От ЦИД констатират и друго:  44% от анкетираните са съгласни с твърдението, че повечето хора в страната заслужават доверие. Заключението е, че всъщност политико-икономическите кръгове са тези, които не се ползват с доверие, но към съгражданите си българите проявяват по-голямо разбиране. И въпреки че хората с тази нагласа не са мнозинство, то "е налице потенциал за изграждане на силни хоризонтални връзки сред населението, вкл. такива, които водят до създаване на граждански общности за социален активизъм".

Любопитна е разбивката на данните по обществени групи, когато става дума за авторитаризъм или демокрация. Например - делът на мъжете и жените, сред тези 35 на сто от българите, които предпочитат силен лидер, е приблизително еднакъв (съответно 46% и 44%).

Най-продемократични са гражданите от възрастовата група 45–54 години, при останалите възрастови групи по-голямата част от хората поддържат автократичния модел.

Анализът показва още, че по-образованите са по-демократично настроени, в сравнение с хората с по-ниска степен на образование. Според политическите пристрастия - по-авторитарно настроени от останалите граждани са симпатизантите на националистически формации, твърдят от ЦИД. 

Иначе България се оказва единствената от всички изследвани страни от Централна и Източна Европа, в която силният водач се предпочита пред демократичната смяна на властта. Най-силно този резултат контрастира с положението в Унгария, където едва 12% от анкетираните подкрепят авторитарното управление. Това може да отразява възприятията и равнищата на подкрепа за настоящите правителства в съответните държави, но би могло и да е резултат от исторически наследени нагласи.

Данните от социологията на ЦИД показват дял от над 50% при хората, които биха заменили свои основни права и свободи" в замяна на други блага - като по-добро финансово положение, повече сигурност и за съхраняване на изконни ценности (съответно 50, 57 и 54 на сто). Според данните, въпреки нюансираните различия между отделните обществени слоеве, кумулативният относителен дял на анкетираните българи, които са готови да се откажат от правата и свободите си в името на традиционните ценности, е сравним с този на словаците (58%), чехите (52%) и румънците (46%). 

Друг извод от изследването: мнозинството българи - 53%, са сигурни, че медиите в България не са свободни. Като "донякъде свободни" ги определя 26% от населението, докато едва 12% смятат, че медиите са "напълно свободни". В разбивката на данните се вижда, че това мнение се застъпва широко в по-голямата част от различните слоеве на обществото, обусловени от пол, възраст, образование, местоживеене. Изключение правят хората с основно или без никакво образование, при които делът на тези, които възприемат медиите като напълно или предимно свободни, надвишава с 10% дела на онези, които смятат обратното. 

А натрупаното недоволство от демокрацията в съчетание с усещането за несправедливост и отбранителната позиция по отношение на традиционните ценности създават плодородна почва за разпространението на конспиративни теории в България. Недоверието към елита е предпоставка за конспиративно мислене, при което хората търсят обяснения за заобикалящата ги среда, които не се тиражират от казионните медии и властимащите. Усещането, че човек е лишен от контрол, и недоволството от реалността подтикват към намиране на убежище в групи от единомишленици, прибягващи до митологизации.

Източник: Център за изследване на демокрацията