Путин отиде в бункер, а Русия - в Азия, пише в.Сега.
Турският президент Реджеп Ердоган предлага от месец добри услуги, за да уреди мирни преговори на високо равнище. Така да се сложи край на войната в Украйна. На 6 април и унгарският премиер Виктор Орбан предложи по телефона на руския президент Владимир Путин домакинството на Будапеща за мирни преговори с Украйна. В тях да участват също Германия и Франция (ново издание на Нормандския формат). Ердоган и Орбан, които запазват относително добри отношения с Путин, би трябвало да се ползват с неговото доверие за такава отговорна дипломатическа мисия.
Но изглежда вече е късно. Руският лидер едва ли би се решил да напусне убежището си в Кремъл и да пътува в чужбина.
Когато държавни глави го наричат без извинение военнопрестъпник, а международни прокурори събират доказателства за руските безчинства в Украйна, чувството му за самосъхранение, преминаващо в параноя, вероятно изключва от календара му каквито и да е пътувания зад граница. А и дори да получи достатъчни гаранции за безопасност в чужбина, не би бил сигурен какво могат да скроят в Кремъл зад гърба му в негово отсъствие. От сега нататък той е обречен да се страхува и от сянката си. Защото е масов убиец, а за такова престъпление няма нито смекчаващи вината обстоятелства, нито давност. За да оцелее, той е принуден да се вкопчи доживот във властта. А единственият начин да бъде изкаран от Кремъл е с краката напред. Дали това ще стане по Божията воля, или по някаква ускорена процедура, може само да се гадае.
Но личната съдба на Путин не е толкова важна, защото бързо ще бъде прежален като своите предшественици. По-важно е какво става с Русия. Държавата, която след краха на СССР си намери място сред уважаваните демокрации, започна да се самоизключва от т.нар. цивилизован свят. Отдавна Г-8 се сви до Г-7, Съветът на Европа я изгони, Съветът на ООН по човешките права се готви за подобна процедура, Г-20 ще я изхвърли. Всякакви международни културни, спортни и други организации я загърбват.
Русия изпада в самота
Последното извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН осъди на 5 април зверствата в Буча. Никоя държава не показа съчувствие към Русия, нито пък даде вид, че вярва на нейните лъжи колко е невинна. Въпреки че руският представител Василий Небензя взе два пъти думата, за да развие версията, че украинците са подхвърлили трупове зад гърба на изтеглилите се руски войници с цел да ги дискредитират, думите му не намалиха отвращението от видеото, пуснато след обръщението на украинския президент Володимир Зеленски пред 15-членния изпълнителен орган на ООН. Просто гласът на Русия прозвуча фалшиво, защото е загубил всякаква международна тежест.
Заседанието обаче показа и нещо друго. Постоянният представител на Китай в ООН Чжан Дзюн също призова за спиране на военните действия. Но добави, че трябва да спрат и санкциите (срещу Русия), защото не допринасят за мира. Санкциите притискат Русия главно от запад. Те все повече ѝ затварят достъпа до Европа, но ѝ оставят пространство на изток, където я чака Китай. Затягането на мерките означава, че Русия става все по-малко европейска и все повече азиатска държава
Приетият на 7 април Пети пакет европейски санкции срещу Русия спря достъпа ѝ до пристанищата в ЕС и до европейските магистрали.
Завладяването на украинските черноморски пристанища няма да скъси морските ѝ връзки с Европа, а ще я насочи още повече към далечни плавания, т.е. пак към Азия и други континенти.
Украйна, а и най-близките ѝ европейски приятели са недоволни, че този пакет санкции оставя все още много възможности на Русия да развива бизнес в Европа с енергоносители. Той спира вноса на руски въглища, който възлиза на 5 млрд. евро годишно, но оставя извън забраната природния газ, възлизащ на 16 млрд. евро годишно, и петрола и неговите деривати, които струват на ЕС 71 млрд. евро годишно. Явно европейската енергийна обвързаност с Русия е твърде голяма, за да бъде прекъсната внезапно.
Европа няма да си запали къщата, за да изгори руската плевня
Но системното затягане на санкциите е факт и няма да спре. За месец и половина Русия се превърна в най-санкционираната държава за всички времена. Нейните резерви са големи, но не са безкрайни. Тя се принуди да търси отдушник главно към Азия и ще играе все по-малка роля в Европа.
Впрочем самата Русия се отнася с недоверие към своите европейски сили, след като прати в Украйна войски от казармите си в Далечния изток. Именно те са извършителите на най-отвратителните престъпления срещу гражданското население, защото явно не са повлияни от европейски задръжки. Другите "герои" в кланетата са чеченците. Сякаш са дошли не от цивилизована държава, а от джунглите на Пол Пот в някогашна Кампучия (Камбоджа). Тези двайсетина-годишни младежи, които дори се хвалят с "подвизите" си в социалните мрежи, биха били в нормалния живот обикновени келеши. Но техните мозъци са толкова промити от кремълската пропаганда, че се забавляват с масовите убийства като с компютърни игри.
Азия е дала много на човешката цивилизация и не носи колективна вина за появата на антихуманни режими като в Северна Корея и Мианмар.
Сега към тях клони и Русия
Жалко е, че държава с такива заслуги в науката, изкуствата и в изграждането на следвоенния свят се самозатваря, за да служи за удобство на един налудничав лидер и неговото корумпирано обкръжение. Жалко е, че самият народ се оставя така лесно да бъде манипулиран и да загуби ориентация. Трансформацията на Русия в общество на омразата и презрението към останалия свят ще причини на самата нея много страдания. Може би това ще роди нови сюжети в нейната литература, която има силна традиция да развива темата за човешкото страдание. Но руснаците трябва да прогледнат и за страданието, което причиняват на други хора. Защото светът е по-голям дори от най-голямата държава.
Путин отиде в бункер, а Русия - в Азия
