Уникална снимка показва пеперуди, които пият сълзите на костенурки.
Колумбиец с рекорд за най-бързо подреждане на 3 кубчета на Рубик при жонглиране (видео)
Изключителният кадър е публикуван от Министерството на туризма на Еквадор. Той показва две пеперуди от вида Dryas iulia, (пеперуда пламък, пеперуда Джулия), които утоляват жаждата си. Те пият сълзи от очите на две костенурки.
Виждали ли сте насекоми, струпани върху локва, влажна почва, тор или труп на животно? Това, което всъщност правят там, е да изсмукват хранителните вещества от течностите, предоставяни от гниещи растения. Също от кал или мърша.
Феноменът
Феноменът "хранене със сълзи" (lachryphagy) е вид жажда. В случая - за сълзите на друго животно. Учените са наблюдавали пеперуди, пчели и мухи, които пият сълзи от влечуги. Като костенурки и крокодили, от птици и дори от бозайници.
Пиенето на сълзите става като насекомото внимателно поставя хобота си (тръбообразния издатък от устата) в очите на гостоприемника. Така изсмуква хранителни вещества от влагата. С това стимулира производството на още сълзи.
https://www.youtube.com/watch?v=4Dj78JCKlPU
Разбира се, жадните насекоми не чакат животното да започне да плаче. Защото само хората плачат, когато са разстроени. Въпреки това, много животни произвеждат сълзи чрез слъзните си жлези. Сълзите поддържат очите им влажни и отмиват праха и всичко, което не трябва да е там и е потенциално опасно за здравето им.
Понякога насекомите са привлечени от хранителни източници като кръв, пот и сълзи. Включително тези на хората, пише Earthly Mission.
https://www.youtube.com/watch?v=ysRtpmkDtws
От тези течностите те получават соли и аминокиселини, които играят важна роля във физиологията, етологията и екологията им.
Мъжките пеперуди от вида лястовича опашка в Индия, усвояват натрий и аминокиселини от калните локви, които се прехвърлят на женските със сперматофора по време на чифтосване. Това е брачен подарък, който също така гарантира в по-голяма степен оцеляването на яйцата.
Уникална снимка показва пеперуди, които пият сълзите на костенурки
Източник: NatGeo
