Die Welt: Проруска линия се прокарва между Будапеща и София - това пише едно от най-четените немски издания.
Напрежение и протести срещу решението на служебното правителство на България да преговаря отново с "Газпром": това са често срещани сцени в българската столица, откакто реформаторското правителство на Кирил Петков беше свалено с вот на недоверие.
Така авторът на статията Филип Фолкман-Шлук описва атмосферата в София.
"В момента управлява служебен кабинет на проруския президент Румен Радев", обяснява той.
"В началото на октомври България ще гласува отново, за четвърти път в рамките на по-малко от две години", четем още в статията. И ще трябва да избира "между върховенство на закона и шуробаджанащина, между прозападна и проруска" ориентация. "И залогът за ЕС е много голям", пише авторът.
По традиция България е културно тясно свързана с Русия, а Кремъл залива страната с агресивна пропаганда. Същевременно от години българските граждани протестират срещу шуробаджанащината и проблемите в правосъдието, които държат страната на последното място в класациите за икономическите показатели в ЕС, обобщава изданието.
Според различни изследвания, България е разделена поравно между прозападно и проруски настроените граждани и затова резултатът от изборите е определящ.
Правителството на Кирил Петков огласи случаи, които показват как парични потоци от Москва са повлияли на политици в България през годините. Руски дипломати бяха изгонени заради подозрения в шпионаж, а през април Москва спря газа за България, припомня "Die Welt".
Скандален доклад на руското МВнР описва България като “фашистка държава”
Европа гледа с тревога към България
"Последиците за Европа ще са тежки, ако следващото правителство загърби усилията на Петков и върне България под влиянието на "Газпром"", казва пред "Ди Велт" експертът по българска политика и балкански въпроси Якуб Биеламович, анализатор в Institut of New Europe. Той смята, че в ЕС съществува риск от оста София-Будапеща, която би могла да блокира санкции срещу Москва.
"Вероятно България няма да бъде толкова открито проруски настроена, колкото е Унгария в момента", казва Биеламович. "Но правителството в София със сигурност ще намери начин да отлага и да протака мерките", смята експертът. "А Европа и Украйна нямат никаква нужда от нещо подобно."
В последните години България задоволяваше 3/4 от газовите си нужди с внос от Русия. Това припомня швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Въпреки това, когато "Газпром" реши да спре доставките на синьо гориво за София, правителството, вместо да демонстрира несигурност, започна да търси алтернативи. То бързо започна разговори за удвояване на доставките от Азербайджан и завършване на газовата връзка с Гърция.
Кирил Петков експулсира седемдесет руски дипломати. Така той подчерта на символично ниво, че преувеличаваната, но все пак неоспорима традиционна близост на България с Русия е история, пише още изданието.
Ще потече ли руски газ отново към България?
Но след като правителството на Петков падна, много неща се промениха. Служебният кабинет изпраща донякъде стряскащи предупреждения за снабдяването с необходимия газ през зимата. "Единственото хранилище в България е запълнено едва на 60 процента - много по-малко, отколкото в други страни в Европа", посочва изданието.
"Въпросът с какви средства най-бедната страна в ЕС ще се справи със следващи покачвания на цените на газа е напълно основан. И дали въобще ще успее."
Авторът подчертава, че без съмнение България се намира в трудна енергийно-политическа ситуация.
"Вярно е, че откакто се смени правителството, не бе направено почти нищо за осигуряването на алтернативни доставки. Точно обратното. Лицензът на тръбата с Гърция беше забавен в последния момент (...), а от седемте поръчани танкера с втечнен газ от САЩ шест бяха отказани."
Прозападните гласове в България се опасяват, че чрез енергийната политика се осъществява геостратегическо преориентиране на страната. Това пише швейцарското издание, а дебатите за газа ще доминират политическата кампания.
Дали до изборите въобще ще се стигне до нови преговори с "Газпром" обаче не е ясно. Според енергийния експерт Васко Начев, държавната компания "Газпром" няма да започне разговори с България, за да увеличи натиска върху страната. В сряда руският вестник "Комерсант" написа, че заради договорените наскоро по-големи доставки за Унгария, "Турски поток" няма достатъчен капацитет за доставки за България, обобщава НЦЦ.
