"Не подкрепям никого" на тези избори има значение само за евентуални референдуми, става ясно от материал на Дневник. Протестният вот няма отношение към резултатите от парламентарните избори на 2 април. Неговата роля е само върху определянето на избирателната активност.
Именно от нея зависи дали решенията на следващи референдуми ще бъдат с препоръчителен или със задължителен характер. По закон, за да са длъжни българските власти да се съобразят с решението от национално допитване, в него трябва да са участвали най-малко толкова хора, колкото гласувалите на последните парламентарни избори, като поне половината от тях са отговорили "Да". Това означава, че след предстоящите парламентарните избори ще има нов задължителен брой за участвали в националните допитвания. Той ще бъде равен на броя на гласувалите на 2 април. Това число ще важи до изборите за 50-ти парламент.
Започват акции срещу купуването на гласове в цялата страна (видео)
На последните избори (2 октомври 2022) 87 618 българи са отишли да гласуват, за да покажат, че не дават гласа си за никоя партия или коалиция. Това е с над 50 хил. повече спрямо вота през ноември 2021, когато гласувалите по този начин бяха 35 745.
Протестен вот с "Не подкрепям никого" ще може да се изрази и чрез хартиена, и чрез машинна бюлетина. Това обаче няма да е единственият начин за изразяване на протестен вот, тъй като след промените в Изборния кодекс, прокарани от ГЕРБ, ДПС и БСП и на практика обезсмислянето на машинния вот, разписката от устройството за машинно гласуване ще бъде считана за бюлетина и ще се брои ръчно от членовете на секционните комисии наравно с хартиените бюлетини. В същото време протоколът от устройствата ще има само контролна функция. Тези обстоятелства ще увеличат възможността за изразяване на протестен вот чрез съществуващите от години начини. Сред тях - пускане на празна бюлетина, чрез надраскването ѝ с надписи или картинки или нарушаване на целостта ѝ.
