Ето каква част от българите са религиозни. Процентът става ясен от изследване на социологическа агенция "Галъп".
Обществото ни е сред умерено религиозните, сочи изследване. Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика.
У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят.
Така страната ни е по-скоро в средата или дори малко под нея на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави.
Религиозните хора у нас стават все по-малко
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът расте.
У нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни.
Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят.
Иначе обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% – че няма) и ад (29% вярват, а 43% – не).
А как стоят нещата по света?
Две трети от населението по света твърдят, че са религиозни. Малко повече са хората, които казват, че вярват в Бог.
От "Галъп" посочват, че според мнозинството по света има и живот след смъртта. Мнозинство също така се съгласява, че има ад и рай. А независимо дали са религиозни или не, повечето хора изглежда вярват, че има някаква велика сила отвъд нашите разбирания.
