Надпис от времето на Симеон Велики излезе в крепостта „Балък дере“, предава NOVA. Учените предполагат, че той е един от най-ранните кирилски текстове известни досега.
При проучване на крепостта в района на ивайловградското село Хухла археологът от Националния исторически музей Ивайло Кънев открил оловна пластина-амулет, прегъната през средата. На нея личал плитко гравиран надпис с кирилски букви. В хода на разчитането му се стига до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината.
Как българската форма на кирилицата измества руската
При разгъването ѝ учените установили дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки на „Археологическо лято“ 22.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт с множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златния век на цар Симеон (893-927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българския владетел към Цариград, със епиграфският анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в.
Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. Следствие на този анализ учените предполагат че са открили един от най-ранните кирилски текстове известни до сега. Все още остава открит въпросът как този артефакт е попаднал на крепостта.
БАН отговаря: Чия е кирилицата?
Според откривателя на крепостта в местността „Балък дере“ е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.
https://www.youtube.com/watch?v=AnuBEm3gcL8
Кадри: Национален исторически музей
