Социалните мрежи и децата - кола с огромен педал за газ и слаби спирачки. Американската психологическа асоциация издаде първите си съвети за използването на социални медии в юношеството. Най-поразително е колко малко наистина знаем за това как тези приложения влияят на нашите деца, пише Bloomberg TV.
Липсата на ясни данни е една от причините голяма част от разговора за социалните медии и децата да се опира на личен опит и нагласи. И толкова много от наличните данни са неясни. Има много корелативни доказателства, че платформи като TikTok, Snapchat и Instagram могат да имат отрицателен ефект върху развитието на децата, но много малко причинно-следствени данни.
Това не означава, че предположенията за вредното въздействие на социалните медии върху децата не са верни. Или родителите нямат причина да се тревожат. Но това води до дискурс „всичко или нищо“, който често пренебрегва реалността, че социалните медии няма да изчезнат.
Снимка: iStock
Докладът на Американската психологическа асоциация насочва вниманието към това, което знаем и не знаем за връзките на подрастващи и тийнейджъри със социалните медии. И е призив за повече изследвания за това как една мощна технология може да промени социалното развитие. „Време е да използваме науката“, казва Мич Принстайн, главен научен директор на Американската психологическа асоциация.
Малкото доказателствата очаквано показват, че социалните медии търгуват със стимули, които не са добри за младите мозъци.
Първото излагане на много деца на социални медии се случва „в най-лошия възможен момент, що се отнася до развитието на мозъка“, казва Принстайн, психолог и невролог. Той изучава социалните взаимодействия на подрастващите в Университета на Северна Каролина.
„Този бутон „харесвам“ и този изкуствен интелект ще повлияят на мозъците на младите хора по начин, който е много различен от мозъците на възрастните, когато става въпрос за желанието да останат онлайн и да кажат или направят почти всичко, за да получат последовател“, казва Принстайн. Когато става въпрос за социални взаимодействия, той сравнява мозъците на децата с кола с огромен педал за газ и слаби спирачки.
Снимка: iStock
По-рано тази година Принстайн и неговите колеги от UNC публикуваха резултатите от едно от първите проучвания за това как мозъкът на подрастващите реагира на социалните медии. Екипът анкетира група ученици от средното училище, за да разбере навиците им в социалните медии. След това ги постави в машина за ядрено-магнитен резонанс, за да наблюдава мозъците им. Как реагират на социални награди или наказания. Те откриват, че 12-годишните, които често проверяват социалните медии, имат различни невронни модели. Те са с по-голяма активност с течение на времето в части от мозъка, свързани с мотивацията, значимостта и когнитивния контрол.
Това изследване би било много по-продуктивно, ако технологичните компании са отворени за това, което знаят за използването на техните платформи от децата.
Компаниите наемат свои собствени психолози, за да тестват различни начини за привличане на потребителите. И със сигурност проследяват данни за това как различните демографски групи реагират на социалните медии. Тези данни биха могли да помогнат на изследователи като Принстайн да разберат въздействието на социалните медии върху психичното здраве на децата.
Вижте защо снимките на децата ни нямат място във Facebook
Технологичните компании също трябва да направят повече, за да адаптират потребителското изживяване и да го направят по-безопасно за подрастващите. Това може да започне, разбира се, с гарантиране, че употребата на социални мрежи не води децата до потенциално вредно съдържание. Други по-малки промени също биха могли да помогнат. Като например възрастова граница за достъп до бутона „харесвам“. И времеви ограничения за това колко дълго юношите могат да са онлайн в една мрежа.
