Медийната грамотност е въпрос на оцеляване

Медийната грамотност е въпрос на оцеляване.

Ако човек чуе от пет различни места лъжи, рано или късно ще повярва. Затова трябва да се създава среда, която развива критично мислене. Това е въпрос на оцеляване, казва Валерия Ковтун, експерт по медийна грамотност пред Дойче веле.

Валерия Ковтун е основател и ръководител на Националния проект за медийна грамотност „Филтър“ на Министерството на културата и информационната политика на Украйна. Основан е през 2021 г., за да обедини усилията на държавата, публичния сектор, международните организации и медийната общност за подобряване на нивото на медийна грамотност на украинците. Ковтун е работила в Би Би Си в Лондон и в централата на ООН в Ню Йорк. С нея разговаря Мина Киркова.

Източна Европа е безсилна срещу дезинформацията?

ДВ: Защо е важно обучението по медийна грамотност? Какво дава то на хората?

Валерия Ковтун: Най-просто казано - става дума за личната ви безопасност. За доброто ви психическо здраве. Когато войната в Украйна започна, много хора разбраха, че медийната грамотност не е привилегия - това е основна нужда. Стана ясно, че да проверяваш информация, без да ти отнема много време, и да знаеш кои източници са достоверни може дори да спаси живота ти и този на близките ти.

ДВ: Много хора не намират медийната грамотност за нещо важно или дори интересно. Как според Вас може да се противостои на това? Какво показва Вашата практика?

Валерия Ковтун: Така е. Самата фраза предполага, че човекът не е достатъчно грамотен. Хората по принцип не искат да си признаят, че имат още да учат - особено по-възрастните. Затова решихме да изместим фокуса си. Вместо да казваме на хората, че трябва да ги научим на нещо, им предлагаме помощ с това да станат финансово независими, да са полезни на децата си в училище, младежите да направят правилния избор за висшето си образование.

Важно е да оставим настрана фразата медийна грамотност и да говорим на езика, на който хората говорят помежду си. Всеки човек иска да е образован, да има добра работа и да е сигурен, че прави правилните избори с останалите. Така се опитахме и ние да обясним смисъла на медийната грамотност. Не просто човек да проверява информацията, а да започне да мисли критично, за да взема правилните решения.

ДВ: Може да се каже, че изграждането на медийна грамотност не е бърз процес. Какво може да се направи, за да се ускори той и хората да започнат по-лесно да отсяват достоверната информация?

Валерия Ковтун: Войната ускори този процес в Украйна, за съжаление. Хората трябваше да се научат, за да оцелеят. За другите държави, които не са в подобна ситуация обаче, трябва медийната грамотност да се позиционира в по-креативна среда, за да могат хората да си създадат позитивна асоциация с нея.

Например вместо медийната грамотност да става задължителен предмет в училище, който децата и учителите да приемат като допълнителна работа. Могат да се измислят възможности, при които децата да бъдат креативни. В процеса пък те да се научат да проверяват факти, да разпознават експертите, на които могат да се доверят, и другите, които използват емоционален език, само за да привлекат внимание. Така децата ще припознаят медийната грамотност като нещо вълнуващо - ще осъзнаят какви грешки са правили и колко са опасни те.

Що се отнася до възрастните хора, които имат свой мироглед, най-добре е да се работи за създаването на общност, където информацията за медийната грамотност да идва от хора, които те вече приемат за авторитети. Няма как да се прати някой от София в малко село на другия край на страната, за да обяснява на възрастни хора как да си живеят живота. По-добре е да се намери някой местен човек, когото хората познават и уважават. Той може да бъде обучен и после да говори с местната си общност и да помага за развитието на медийната грамотност.

Основното е преди да се стартира някоя инициатива за медийна грамотност, първо да се проведат разговори с хората - да се разбере какво ги притеснява и да се направи опит тези притеснения да бъдат разсеяни, а медийната грамотност да се превърне в част от решението.

ДВ: Кои са нещата, за които хората най-много трябва да внимават в медийната среда?

Валерия Ковтун: Мисля, че много често подценяваме влиянието на популярната култура и развлекателните предавания, през които също се разпространява пропаганда. Нещо, което Русия много успешно прави още от годините преди войната, е да продуцира такива предавания - те лесно се гледаха от хората в Украйна заради езика и бяха навсякъде. Това съдържание не бива да се омаловажава - ако човек гледа хумористично предаване, а в него са вплетени идеологически наративи, той ще свързва тези идеи с положителни емоции. Шеговито се разказва, например, че Русия е най-голямата и важна нация от всички в Източна Европа, че украинският език не е важен, а е елитно да се говори руски. После зрителят асоциира всичко това с нещо позитивно и забавно. А най-сетне започва също да го мисли.

Нещо друго много важно е, че пропагандата и дезинформацията не винаги са просто нещо невярно. Много често става дума за преувеличаване на вярното, за смесване на истина и неистина. Не само хората в Украйна, но и всички други трябва да разберат, че всяка тяхна слабост може да бъде преекспонирана от дезинформацията, за да създаде разделителни линии в обществото. А когато обществото е разделено и емоционално, е още по-лесно да бъде манипулирано. Типичен пример е начинът, по който Русия винаги показва Запада като враг. Целта е да се всее недоверие към властите в демократичните държави, да се накарат хората да се мразят един друг. Така те стават агресивни и раздразнителни и все по-малко искат да чуят чуждото мнение.

ДВ: Какъв съвет бихте дали на хората в България и Европа по отношение на борбата с дезинформацията?

Валерия Ковтун: Най-важното е образованието. Медийната грамотност не е нещо, което просто научаваш завинаги. Трябва да се помисли и за промяна в обучението. Децата да имат свободата да задават въпроси, да са скептични, да разсъждават по различни въпроси. А учителите да са отворени към това. Все още има учители, които смятат, че трябва да са единственият авторитет, а учениците не бива да оспорват мнението им по никакъв начин. Не бива да е така. Затова трябва да се работи както с учителите, така и с децата, за да се създаде среда, в която се развива критичното мислене. Важно е за това да се работи и на национално ниво - правителството да го подкрепя и да демонстрира тази подкрепа ежедневно.

Смятам също, че е важно да има регулации. Границата между антидемократичните регулаци и онези, които са нужни, за да ни защитят, е тънка. Но е важно да се работи в тази посока. Защото, ако човек чуе от пет различни места пропагандни тези, рано или късно ще ги повярва - това е в природата на хората. Ако средата е наводнена с такива вредни за демокрацията наративи, трябва да се вземат мерки. Защото тези наративи могат да се превърнат в действия, които да са пагубни за ценностите, които демократичната държава изповядва.

Медийната грамотност не се изразява просто в това да обучим хората да проверяват информацията. Важно е да се създава поле за диалог, да се чува гласът на местните общности, да се обучават децата, а учителите да се адаптират. Изключително комплексно е. А подкрепата от правителството е от огромна важност.