Пускат за учениците образователен чатбот на български език. Такава новина обяви пред Блумбърг Иван Господинов, председател на Управителния съвет на сдружение „Образование без раници“.
Марк Зукърбърг и Илон Мъск искат да се бият в клетка (видео и снимки)
Във връзка с ролята на изкуствения интелект в образованието, той посочи, че в проектобюджета за следващите три години няма понятие изкуствен интелект. В момента той е много далече от кръгозора на министерството.
„Даже си мисля, че някои хора там все още не знаят какво е ChatGPT”.
За нас учителите ще бъде все по-трудно да преценим това, което ученикът е предал като текст, дали е продукт на неговия интелект, допълни Господинов.
Той разказа, че неправителствената организация Кан академи работи по концепция за образователен чатбот заедно с OpenAI, компанията създател на ChatGPT. Става въпрос за чатбот, който не предлага на готово всичко на ученика, а ще задава само насочващи въпроси.
„Този чатбот вече е пуснат в САЩ, вече работи и на български език и ние сме едни от първите екипи, които го тестват. Една от първите държави, за които ще е готов този чатбот, ще е България”, сподели Господинов.
Реформите
За да може преподаването да води до развиване на умения, първата основна стъпка, която трябва да се направи, е реална промяна в провеждането на матурите.
Резултатите от матурите не отразяват това, което се случва в класните стаи. В българските матури трябват 30 точки за оценка три. Докато на Запад и в по-взискателни образователни системи минимумът е 50 до 60 точки за тройка.
Това означава, че не около 30% от българските ученици са получили двойка. А че всъщност са 50-60 процента. Половината от българските ученици са математически и функционално неграмотни по български език. Това всъщност означава, че те не биха могли да произведат текст, проект или идея по-добре от един чатбот и въпросът е какво ще работят.
„Сегашните матури са базирани върху боравенето с информация, запаметяването и възпроизвеждането на информация и поради тази причина това и трябва да преподаваме... Материалът е твърде много, че да остане време за развиване на умения”, каза Господинов.
Оценките
Коментирайки как се измерва качеството на средното образование у нас, събеседникът посочи, че няма почти никакви качествени измерители.
Това, на което най-често министерство на образованието разчита, са количествени измерители. Тоест колко компютри има раздадени, колко ученици са в класните стаи, колко от тях отсъстват. Ако искаме да сме наясно по-добре какво е качеството, трябва да гледаме резултатите от PISA. Според тях 50% от учениците не усвояват математика и не усвояват функционална грамотност на български език, тоест имат двойка, отбеляза Господинов.
„Качеството на образованието в България наистина почти не се измерва. Една от причините за това е опасения на министерството на образованието, че по-сложни данни ще събудят страхове, притеснения и негодувание у хората. Друга причина е известна доза некомпетентност на хората, които работят там”, обясни събеседникът.
