Промените в Наказателния кодекс уж целят превенция от катастрофи, но всъщност предизвикват хаос, твърдят експерти, пише Андрей Янкулов. Предвижда се възможност за отнемане на моторното превозно средство или присъждане на равностойността му при някои квалифицирани състави на непредпазливи престъпления против транспорта.
Еднавки присъди за пияни, дрогирани и трезви шофьори при ПТП с жертви (видео)
Първо, това противоречи на нормата от Общата част на кодекса
Тя регулира въпросния наказателноправен институт на отнемане на вещи, независимо от наказателната отговорност (т.е. не представлява наказание) - чл. 53 от НК. Според него на отнемане могат да подлежат вещи - средство или предмет, но само на умишлени престъпления. А тук се касае за непредпазливи.
Второ, такава разпоредба не се предвижда за извършилите резултатни умишлени престъпления против транспорта (чл. 342 ал. 3 от НК).
Това би означавало, че, макар и много по-малко на брой, авторите на такива престъпления ще бъдат третирани по-благоприятно от авторите на непредпазливи деяния, което е, разбира се, абсурдно. Така, модерната напоследък борба да се доказва евентуален умисъл при предизвикано пътно-транспортно произшествие (ПТП) с тежки последици вече би трябвало да се води от защитата. А не от прокуратурата.
Трето
Отнемането на вещи в полза на държавата независимо от наказателната отговорност, точно защото не е наказание, не се индивидуализира от съда. А се прилага винаги когато са налице законовите предпоставки за това. Тук е предвидена само възможност за съда да постанови такова отнемане по свое усмотрение. Тоест на практика ще постановява допълнително наказание по преценка на съда, което по дефиниция не е наказание.
Четвърто, МПС-то на виновния за ПТП може да бъде отнето дори при непредпазливо причиняване на средна телесна повреда в резултат на ПТП - да кажем изкълчен за един месец глезен. Отнемане на моторното превозно средство или присъждане на равностойността му вече се предвижда и за управляването на моторното превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Или след употребата на наркотични вещества - чл. 343б от НК.
снимка: iStock
Налице е абсурд
Тук отново е налице абсурдът, че при безрезултатно престъпление като това (няма предизвикано ПТП) МПС-то ще подлежи на отнемане. Но при умишлено причиняване на ПТП при управляване на МПС след употреба на алкохол - няма.
Обективно това е често извършвано престъпление (средният годишен брой на регистрираните престъпления по чл. 343б за последните три години до 2022 г. е 7690), но в сравнение с период преди около 15 години например, и тези (както въобще престъпността в България) престъпления намаляват (за периода между 2008г. и 2010г. включително средният годишен брой на регистрираните престъпления по чл. 343б от НК е 11151). Т.е. трудно предвиждането на такова отнемане може да бъде обяснено с криминологични причини като необходимост от реакция на престъпността.
Чрез това отнемане, което макар и по дефиниция да не е наказание, нарушителите ще бъдат изправени пред несъответна реакция на държавата срещу тях предвид факта, че с деянието си те все пак не са предизвикали никакви общественоопасни последици, а ще им се налагат и наказания лишаване от свобода и от право да управляват МПС, и отнемане на вещ на потенциално висока материална стойност.
Ще се увеличи корупционният натиск
Неравно ще бъдат третирани извършилите престъплението с автомобили на висока стойност и тези с автомобили на ниска. Особено при първите това драстично ще увеличи корупционния натиск върху констатиращите деянието служители на МВР.
Някак скоро може да се окаже, че пияните шофьори карат само трошки.
Иначе отнемането на автомобилите на пияни шофьори не е българска законодателна иновация. Със сигурност преди приемането му бихме могли да изследваме опита в други държави, където вече е прилагано, което, съмнявам се да е било сторено от законодателя.
