Днес почитаме паметта на жертвите на тоталитарните режими. Датата 23-ти август е с официално наименование у нас - Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими. Както и за почитане паметта на жертвите им, пише Novini.bg
Някои неудобни факти за 3 март и Паметника на Съветската армия
Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-то Народното събрание. По предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.
За първи път предложението датата 23-ти август да се чества като „Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов „Европейската съвест и комунизмът”. Там е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.
Три месеца по-късно - през септември 2008 г. Европейският парламент приема своя декларация с препоръка към държавите членки на ЕС за обявяване на Ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти приемат различни наименования за деня на памет, но смисълът е един и същ.
снимка: iStock
Защо 23 август?
На 23 август 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола. С тях определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.
Според книгата на Виктор Суворов, „Ледоразбивачът” СССР по-късно в противоречие с пакта Рибентроп-Молотов разширява инвазията си на север. Това е една от причините за настъпилия разтърсващ света сблъсък между националсоциализма на Хитлер и болшевизма (комунизма) на Сталин. Той доведе до милиони човешки жертви и хиляди безследно изчезнали и тероризирани както по време на Втората световна война, така и в установените комунистическия режими в Източна и Централна Европа.
Двата тоталитарни режима - нацисткият и комунистическият се различават преди всичко по идеологическата си обосновка, не и по инструментариума си. При комунизма борбата е срещу класовия враг „за победа на прогресивната класа”. А при националсоциализма е срещу националния враг „за реванш на унизената нация”.
Печалната равносметка
Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000. Тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 г. по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на т.нар. Народен съд.
През 2008 г. германското списание „Билд” публикува материал под заглавие „Палачите на 20 в.”, припомни тогава Желев. Първото място в зловещата класация е на Мао Дзедун - избити от него 50 млн. китайци. Второто място е на Сталин - избити 40 млн., третото е на Хитлер - 20 млн. души, от които 6 млн. евреи. Четвърто място е на Чан Кайшъ с 10 млн. На пето място е титулуваният за вожд на световния пролетариат Ленин с 4,5 млн. избити.
Класацията завършва Пол Пот, който организира масови избивания на 2,5 млн. души в малката 5-милионна Камбоджа, като интелигенцията е избита до крак.
