„Ние щяхме да сме първите“: Ето как българско семейство бяга от „Хамас“. Семейството на Ивайло Панчев живее в Израел от 25 години. Той и съпругата му са учители, а дъщеря им е офицер в армията. В момента са в Тел Авив при приятелско семейство.
„Мислехме, че сме видели всичко, но такова нещо не сме си и представяли”, казва пред NOVA Ивайло Панчев.
Всичко започнало със сирени и ракетна атака за отвличане на вниманието.
„Влязохме в бомбеното укритие в нашата къща. Бяхме шестима. Дъщеря ми е офицер в армията и за наш късмет беше с нас. Започнахме да чуваме стрелба. След около половин час разбрахме, че тактиката им е била да отвлекат вниманието с много изстреляни ракети, да се разруши граничният кльон и след това да се влезе с пикапи и мотори. Ние сме на 4 км. Това значи, че с мотор или кола могат да стигнат до нас за 3-4 минути”, разказва Ивайло Панчев.
И допълва през сълзи: „Ние живеем в кибуц, първа къща сме. Ако не беше намесата на нашата група за бързо реагиране, щяхме да сме първите жертви”.
От техния кибуц има един убит и двама ранени. „Има и един вероятно отвлечен. Намериха колата му на едно кръстовище, изоставена, цялата изпръскана с кръв. Нямаме данни дали е жив”, обяснява Панчев.
Снимка: стопкадър/видео NOVA
Групата за бързо реагиране е съставена от запасняци в армията, членове на кибуца, хора на възраст около 50-60 години. Тяхната задача е да задържат първата линия, докато армията пристигне. Отрядът е доброволен, съставен от около 15-16 души. На помощ в този ден са се притекли и техни близки, войници, прибрали се у дома за уикенда.
„Доколкото разбрахме, са удържали на престрелка срещу над 60 човека. Близо 4-5 часа са удържали линията”, разказва Ивайло Панчев.
Той и семейството му са били затворени в укритието около 7-8 часа, докато не им кажат, че армията е влязла.
Снимка: стопкадър/видео NOVA
„Проверяваха къщите една по една за укриващи се терористи. Вечерта в събота имаше прозорец за евакуиране, но не го хванахме, защото приготвяхме вечеря за войниците. Имаше опасност от нова атака и ни забраниха да излизаме. В неделя сутринта се организирахме, имаше ескорт от войници, които евакуираха почти целия кибуц. Логистиката беше сложна. Стигнахме до вратата на кибуца, но ни върнаха към бомбено укритие, защото мислеха, че има заплаха от атака с дронове”, спомня си Панчев.
Деца, туристи, пенсионери, жени – “Хамас” не подбират заложниците си
