Запознайте се с носителката на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади, която се опълчи на системата в Иран в материала на NOVA.
„Защо по улиците на Техеран трябва да има 4000 мъже на мотори, чиято единствена цел е да се конфронтират с жените заради облеклото им? Може би причината е тази, че за тях жените, които не са забулени изцяло, са грешници? Къде бяха същите тези 4000 мъже, когато майките бършеха сълзите си и скърбяха за убитите си деца?”, казва Наргес.
Една от причините да потегли по пътя на активизма е детският спомен за образа на майка ѝ. Тя всеки ден заставала на пода, близо до телевизора, за да чуе имената на екзекутираните затворници. Един следобед в черния списък на хората, загубили живота си, попада и племенникът на Наргес Мохамади. Тя разказва, че риданията на майка и начинът, по който тялото ѝ се гърчи от душевната болка, оставят траен отпечатък върху съзнанието ѝ. Те се превръщат в движеща сила за последвалото дългогодишно противопоставяне на Мохамади срещу екзекуциите.
„Това, което искам да направя, е да повиша нивата на осъзнатост, да подтикна медиите да говорят повече за вредите, които смъртното наказание и екзекуциите нанасят не само върху жертвите, а и върху техните семейства”, допълва Наргес.
Години по-късно Наргес Мохамади заминава да учи ядрена физика в град Казвин – Северен Иран.
Там тя среща бъдещия си съпруг – известна фигура в иранските интелектуални кръгове. Двамата заживяват в Техеран, където тя създава няколко организации в сферата на правата на жените. Мохамади пише и в местната преса. Успоредно с това работи и като инженер за фирма, която се занимава със строителна инспекция. През 2008 г. иранското правителство принуждава компанията да я уволни.
Това, оказва се, е само първата стъпка от суровия поход на иранските власти срещу противниците на режима. Правозащитничката е арестувана 13 пъти. Общата продължителност на присъдите ѝ е 31 години. Дори и в момента тя се намира зад решетките. От месеци е разделена от семейството си и без възможност да види двете си деца. Страданията обаче не отслабват решимостта на Мохамади да се бори за промяна.
Каузите на активистката отново попаднаха във фокуса на общественото внимание след смъртта на 22-годишната Махса Амини. Това е млада жена, която почина малко след като беше арестувана от иранската нравствена полиция заради това, че не е носила хиджаба си по строгите предписания. Казусът разтърси света и доведе до масово недоволство в Иран.
Макар и в това време да е зад решетките, Наргес Мохамади успява да организира протест в защита на правата на жените. По думите ѝ процесът по промяна в иранското общество вече е започнал и е необратим.
Отказвайки да влезе в ролята на жертва Наргес Мохамади провежда интервюта със затворници. Тя дори издава книга, посветена на емоционалното въздействие на изолацията и условията в затворите на Иран. През декември миналата година активистката публикува и доклад за системното сексуално и физическо насилие над жените затворници.
Преди няколко дни Мохамади бе удостоена с Нобеловата награда за мир заради усилията си за развитието на силно гражданско общество в Иран. От Нобеловия комитет изразиха надеждите си, че активистката ще бъде освободена от затвора в Иран. Позицията на ООН е, че връчването на наградата на 51-годишната правозащитничка привлича вниманието към смелостта на иранските жени.
„Кристално ясно е, че жените на Иран са източник на вдъхновение за целия свят. Тяхната смелост и решителност пред лицето на репресии, насилие и задържане е забележителна”, казва Елизабет Торсел, говорител на върховния комисар на ООН по правата на човека.
Най-щастливи от всички обаче са нейните близки хора.
„Нобеловата награда за мир ще отвори вратата за мотивацията на Наргес да се бори за човешките права, ще я направи безстрашна. Но най-важното е, че тази награда се дава за движението "Жена, живот, свобода". Наргес е само едно от лицата на това движение. Тази награда всъщност принадлежи на народа на Иран, по-специално на тези, които се борят за правата на човека, и на всички, които работят за демокрацията и гражданските движения в Иран”, споделя нейният съпруг.
„Тази награда не принадлежи само на майка ми. Тя е за целия ирански народ, особено за жените, които всеки ден се борят за правата си”, допълва дъщерята на Наргес.
Борбата за промяна коства много на Наргес Мохамади – раздели я от семейството ѝ, лиши я от свобода. Четирите стени на затворническата килия обаче не успяха да я накарат да замълчи. Дори напротив – сега нейният глас звучи по-силно от всякога.
