Ето за какво гласувате, ако не гласувате - за една западаща България. Често сме чували оправдания на хора, които не гласуват, защото "нищо няма да се промени". Истината е такава, но причината е именно, че българските граждани не гласуват.
"Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят", казват едни. "За какво да гласувам, като то ще си остане същото" - втори. "Всички са маскари" - трети. Това е едва незначителна част от клишетата, които служат за удобно оправдание на повече от половината българи да не отидат до урните в изборните дни. Техният брой се повишава с всяка следваща година, коментира "Дневник".
Дългата поредица от предсрочни избори добавя нови и нови, все по-обезкуражаващи нива на апатия, в която е затънало по принцип склонното към апатия и черногледство българско общество.
Основания за това не липсват сред хора, които свързват демократичните промени най-вече с разочарованието от политиците и липсата на алтернативи, с усещането за безсилие и убедеността, че няма кой да спре силните на деня. Хора, които живеят в една от държавите с най-голямо социално неравенство в ЕС, в държава със застаряващо население и емиграция на младите хора на Запад, както и с отровна медийна среда, в която дезинформацията е старото нормално.
Нови избори – нова компилация с абсурдни кандидати за власт (Коментарът на “Господарите”)
Ето за какво обаче гласувате всички вие, които избирате да не използвате избирателното си право:
Гласувате за високите цени
Пътувайки в чужбина, няма как да не забележим, че цените на редица продукти в богатия Запад са по-ниски от тези на същите продукти в българските магазини. Много българи обвиняват за това западните вериги, но истината е, че не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава.
Може и да не се интересуваме от политиците, но политиците назначават обществените регулатори, които са длъжни да контролират нелоялните търговски практики, да защитават конкуренцията и да предотвратяват монополите. От това зависи в магазините ни да намираме по-евтини и качествени продукти.
Когато не гласуваме, се отказваме от възможността да изискваме от избраниците си работещи институции, които да защитават правата ни.
Гласувате за високите сметки
Често с пълно основание се оплакваме от високите си сметки, като често отново даваме примери със Запада. В същото време въобще не ни интересуват регулаторите на цените на услугите, част от които в България все още не са пазарни. А хората в тези регулатори се назначават от политиците.
Гласувате за ремонтите на ремонтите
Недоволстваме срещу сложените преди няколко месеца плочки по тротоарите, които при дъжд ощастливяват обувките и панталоните ни с обилни количества вода. За бабунестите километри едва положен асфалт. За това, че някой майстор си е оставил ръцете, че и е имал наглостта да го направи с нашите пари.
Това е вследствие не само на закона, но и на работата на институциите и контролните органи, които би следвало да правят така, че обществените поръчки да попадат при сръчни ръце, работещи с качествени материали, а не при пишман майстори, които работят с материал трето качество. А кой да контролира това - решават отново политиците.
Избори ли? По-добре се скрийте, господа политици! (Коментарът на редактора)
Гласувате за високите телефонни сметки
Когато мобилният оператор ви изненада, че от следващия месец ще плащате по-големи сметки, непредвидени в договора, да си спомним отново поговорката за баницата. И нека насочим гнева си отново към обществените регулатори. А после нека се сетим и че когато не гласуваме, показваме, че ни е все тая кои са хората в тях, защото и те са политически назначения.
Гласувате за финансовата нестабилност
Вместо да негодуваме за високи лихви и да берем страх за мижавите си бъдещи пенсии, добре е да се сетим, че надзорът се прави от куп контролни органи, а правилата се определят от народните представители чрез закони. Може да имаме мижав интерес към политиците, но парите ни зависят от тях.
Гласувате за корупцията
Когато не гласуваме, ние показваме, че не се интересуваме какво правят хората, които ни управляват. Нали все мърморим, че живеем в една от най-корумпираните държави в ЕС? Може би трябва да се запитаме дали политиците, които злоупотребяват с общественото си положение, не са напълно нормални хора? Лудите сме ние, защото им позволяваме да вършат каквото им джоб поиска.
Примерите с регулаторите и корупцията са върхът на айсберга.
Живеем в свят, чийто регулатор на общо основание се явяват политиците, които по задължение и съвест регулират размера на минималната заплата и на пенсиите. Това не би трябвало да ни кара да се чувстваме безпомощни. Точно обратното. Защото според основния принцип на демокрацията - а именно правото ни на глас - ние сме регулаторите на тези, които регулират функционирането на държавата.
Така че регулаторите не работят, защото ние не сме си свършили работата на регулатори.
Свикнали сме да насочваме гнева си към едно обезсърчаващо и главозамайващо "те". "Те" постоянно подлагат крак пред нашето съществуване и трови бъдещето ни. Истината е, че това "те" ние си го създаваме. Когато сме информирани граждани и вземаме обмислен избор, това "те" престава да съществува, ние надникваме през него като през микроскоп и започваме да различаваме три вида частици: "тези", "този" и "тази".
Младежи създадоха сайт, който проверява дали лъжат българските политици (видео)
Гласувате за "те"
Именно, когато не гласуваме, гласуваме за "те". Когато следим процесите и се информираме, ние можем да се преборим с медийните димки. Ние гласуваме за "тези", "този" и "тази", следим действията им и ги регулираме като избиратели. Ако не свикнем да го правим, ще продължат да ни управляват "те". Това е положението.
Казват, че няма стойностни партии. Всички са еднакви. Всъщност всичко е въпрос на информираност. Може би пък избор има, просто не сме се постарали достатъчно в търсенето си, ако изобщо търсим, защото май най-често си седим на диваните и роптаем срещу вездесъщото "те".
Но дори да допуснем, че няма читави партии, сигурно е, че има читави хора.
Така, че винаги можем просто да гласуваме за конкретна личност, която защитава кауза, в която се разпознаваме. Или да помогнем на някоя смислена малка партия да мине заветния процент, за да получи партийна субсидия и да се развива. И някой ден да защитава интересите ни в парламента.
Затова, скъпи приятели, посетете урните в неделя! Половин час, отделен от вашия почивен ден, може да означава много за целия ви живот след това!
