През годините сме се нагледали и наслушали на гръмки лозунги и амбициозни обещания по време на предизборните кампании. Но те не са нищо повече от празен PR, докато политиците сменят партии и идеология, само и само да се домогнат до заветното депутатско място.
Цитат от интервю с кандидат за народен представител от кампанията през октомври 2024 показва, че обезумяването стига до практическа неспособност да се говори български език. Правоговорът от оригинала е напълно запазен:
"... и вижданията ми за бъдещето в нашата държава съвпадат изцяло с ценностните, които решаваме да прилагаме не само на думи. Млад човек, трябва всички млади хора трябва да се занимават с това нещо, независимо дали е млад или възрастен. Но младите, бих казал, че във тях се намира бъдещето в държавата и трябва да са по-запознати с политиката и със гледна точка към нея..."
Това неразбираемо изказване, бегло напомнящо някой от познатите ни човешки езици, не е изолиран случай.
Но не по-малко забавни от изказванията са смелите лозунги, използвани от конкретни кандидати и техните екипи. Така например Костадин Костадинов от "Възраждане" със завидна самоувереност ни съобщава от афиша си, че партията му не е за продан... Известна несигурност в твърденията му буди само историята на Костадинов и участието му в няколко предизборни кампании като кандидат от различни партии.
Например той преминава през редиците на ВМРО, “Атака”, “Движение21”, НФСБ и др.
Кандидатът за народен представител Ангел Янчев също е част от “Възраждане”. Но отново не е ясно докога, защото той навремето е бил и в очевидно прозападна, в частност проевропейска, либерална и претендираща за някаква експертност партия като ДБГ на Меглена Кунева. Интересно е как катарзисите от проевропейски тип либерално-демократическа нагласа към антизападен, проруски "консерватизъм" от сталинистки вид се случват без никакво чувство на неудобство.
Прозрял човекът истината - променил се, какво толкова! Противоречие между довчерашните и днешните възгледи няма. Та нали депутатската позиция е еднакво привлекателна за участници в целия политически спектър.
Кандидатът за народен представител Стефан Стефанов със сигурност не е човек, който променя каквото и да било освен партиите, от чието име се кандидатира. Веднъж за БСП, втори път за "Възраждане" - този образцов политически мъж не сменя снимката си. И постъпва правилно, защото парламентарните избори у нас напоследък толкова зачестиха, че човек няма време да остарее или изобщо да се промени физически преди отново да се кандидатира.
Впрочем, трябва да отбележим и поне идеологическата последователност на г-н Стефанов - вместо да скача от проевропейски либерали към турборуски крайно леводесни, той си стои във втория лагер. В крайна сметка, разликите между БСП и "Възраждане" са само декоративни. Ако не броим факта, че БСП е по-близо до феодализма отколкото до националсоциализма в сравнение с "Възраждане". Естествено, г-н Стефанов също е имал своя евроатлантически момент в ГЕРБ, но по български сметки това е било толкова отдавна, че не си струва да говорим. Посоката на катарзиса почти винаги е от Брюксел към Москва. Така си е, славянството вода не става.
Плакатът с шестима кандидати на партия "МЕЧ" откровено напомня на кастинг за нов епизод на "Семейство Адамс".
Израженията, прическите, общата благост и интелигентност, излъчвани от тези изтънчени лица на несъмнено културни граждани ни оставят безмълвни.
Успелият Млад или йенибегът на ДПС (Ново начало) успя да настигне Вълко Червенков, Георги Димитров и непрежалимия другар, вожда и учителя на цялото трудещо се човечество, гениалния наследник на учението на марксизма-ленинизма Йосиф Висарионович. Не казваме, че г-н Пеевски ще отвори ГУЛази - казваме само, че неговите фенове окачиха портрета му на стената. По повеля на сърцето, убедени сме.
Г-н Михов от ДПС-Ново начало, преди това е бил последователно от Цветановите "Републиканци" и от БСП. Той блести с достолепно физическо присъствие и с очарователната си способност да сменя фракциите, от чието име се явява като кандидат.
Тук интересна е посоката на настъпилия катарзис: от путинистка към евроатлантическа, защото все пак ДПС (вече) не е БСП. Хубав, здрав, добре облечен българин, нека дамите (и небинарните граждани) също имат на какво да се порадват на тези избори.
Г-н Тодор Софрониев също е извършил мисловен скок, т.е. катарзис от путинизъм към евроатлантизъм. Този кандидат, в известна степен напомнящ Хю Лори, изглежда еднакво ентусиазиран на снимките си и за "Възраждане", и за Пеевското ДПС. Най-сетне една физиономия на млад, обещаващ интелектуалец по предизборните ни галерии! Но като стана дума за младост и харизма - не можем да не отбележим, че възхитителната г-жа Дениз Хайрула, също поставена на плаката на ДПС, силно напомня за Лина Хийди в ролята на Церсей Ланистър от "Игра на тронове"...
Г-н Николай Златарски от Дупница също осъществява идеен преход от катарзисен тип, осъществен в посока от проруската ИТН към съвършено и искрено евроатлантическата сила ДПС-Ново начало.
Меандрите на политическата кариера от Доган през Слави към Пеевски могат да бъдат разбрани само от някой византийски благородник, оцеляващ в игрите на тронове в Комниновия двор през далечния дванайсети век.
Колекцията предизборни красоти, подбрана от Теодор Михайлов, илюстрира такава флуидност на идеите, такава небинарност, даже идеологическа полиаморофност на кандидатите, че думите "конвергенция", "пансексуалност", "нагаждачество", "безпринципност" и "всеядност" се оказват бедни за описването на действителното положение. Общо взето, разлика между евроатлантици и путинисти не се очертава.
Да речем, че тази седмица лицето Хикс и партньорът му в бизнеса, живота и по чашка Игрек са политически опоненти, защото Хикс е евроатлантик, а Игрек - путинист. След няколко дни (когато сигурно пак ще има избори) двамата отново ще са приятели и партньори, но ще си запазят джентълменското политическо неразбирателство. Защото мило ще са си разменили партиите.
