Добре дошли в държавата, в която беззаконието реже с макетен нож, а насилието е начин на изразяване! Случаят “Дебора” преди година разбуни духовете, също като случая “Евгения”, която беше убита и изхвърлена в куфар преди малко повече, също и като още десетки подобни случаи през последните години. След разкриването им следват протести, а после и доза празни обещания за закони, които наистина да защитават жертвите на насилие и наистина да работят преди да е станало прекалено късно. Уви, и обещанията, и протестите траят по месец-два, а после старата песен отново идва на нов глас.
Поредният такъв случай е от миналата седмица. Мъж от София един ден се е събудил с “гениална” идея - да обезобрази жена си с макетен нож от ревност. Че какво му е?! Нали вижда, че “колегата” му от Стара Загора дори вече се разхожда спокойно по улиците, след като съдът го пусна от ареста срещу гаранция от 6000 лева и обещание, че повече няма да прави така… до следващия път.
Отново пускат нападателя на Дебора от ареста, този път под гаранция
Новият насилник също е в ареста. Дори е “признал вината си” и “съжалява”. Интересно как ли не се е сетил, че съжалява преди да направи това зверство?! Късо съединение?! Някаква форма на невменяемост?! Сигурни сме в креативността на адвокатите му! Още по-сигурни сме в неадекватността на системата, която скоро ще допусне и той да си ходи “по живо по здраво”, докато жертвата му трепери в очакване на поредното “късо съединение” в не особено изпълнената му със съдържание черепна кутия.
За насилието като норма
Гледахте ли парламентарното заседание вчера? А тези през последните години? Знаете ли кое е общото между насилника, обезобразил жена си, и голяма част от политическите фигури у нас? Агресията. Те са агресивни. Плюят, крещят, блъскат се, заплашват, обиждат, определят огромни групи от обществото като “измет” и “изроди”, а масата ги аплодира за “смелостта”. Но каква “смелост” е това да се плюнчиш от най-високата трибуна в държавата, демонстрирайки поведение, на което не му е мястото не само там, а дори по улиците и в домовете на хората?!
Същите тези изпълнени със злоба и обожаващи насилието политици се очаква да гласуват закони в защита на жертвите. Каква ирония, нали? Особено след като някои от тях дори се хвалят с насилниците, които отглеждат у дома. Само припомняме една случка с лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов и неговия син:
Костадинов се хвали, че синът му се е сбил в училище
Но да се върнем на тона, който политиците задават: Насилие във всичките му форми. Дума да не се чуе за закони за противодействие на насилието. Напротив - то е издигнато в култ. Полицаи бият протестиращи, ако протестиращите не бият други граждани. Ако ги бият, проблеми няма, няма и арестувани. Прокурори обясняват, че насилието не е престъпление, а просто част от отношенията между живеещи под един покрив хора. Съдии дават условни или нелепо ниски присъди на потенциални убийци, а после се чудят защо същите стигат и до убийства - за справка - осъжданият многократно изр*д в “Младост”, който преби и изхвърли в градинка до жилищен блок 77-годишна жена, за да ѝ вземе златното кръстче. Политици събират подписки срещу “Истанбулската конвенция", без да са я чели - предават същото и към последователите си. И така насилието се превръща в пандемия, която засяга и деца, и възрастни. Наскоро статистика показа, че всяко трето дете у нас е било жертва на агресия поне веднъж. Или толкова деца го признават - не е ясно колко са тихите жертви на този “феномен”.
Защо обаче се стига дотук?
Психолози обясняват, че когато едно дете е отгледано от семейство с насилие, шансът то самото да стане насилник един ден е още по-голям. Причината - подсъзнателно всички копираме поведението на родителите си и така веригата не се прекъсва или е прекалено трудна за прекъсване. Търсенето на психологична помощ остава екзотика у нас - едва 10% от българите изобщо някога са се доверявали на специалист, с когото да обсъдят притесненията си. В същото време има данни, че 11,4% от населението у нас страда от депресивни състояния - а те са малка част от всички възможни психологически разстройства, които могат да доведат до прояви на агресия. Все още се приема, че трябва човек “да не е наред", за да посети психолог. На този фон, почти нулевата ни двигателна култура, нездравословните навици - алкохол и наркотици най-вече и икономическите показатели водят до все повече “мотиви” за проява на агресия във всичките ѝ форми. А това - до все повече жертви. Като добавим традиционното чувство за безнаказаност и вечното оправдание, че “жертвата сама си е виновна”, картинката става все по-мрачна.
Какво е решението?
Насилието трябва да бъде отстранено от почитното място, което заема. Не просто да е забранено според закона - трябват реални строги присъди за насилниците и още по-реални мерки за превенция. Ранното му откриване още в детска възраст, работата със специалисти, търсенето на “отдушници” за стреса като спорт или изкуство са стъпки в правилната посока и е роля и на държавата да ги насърчава. Да възпитава у децата сетивност за агресивните прояви и да ги учи да не ги толерират, а напротив - да им противодействат, но не с насилие. Само така може един ден да не сме първенци по жертви на агресия, както и по страдащи от депресивни състояния.
А дотогава остава само да се надяваме да няма повече жертви, нарязани, обезобразени и дори убити, защото са имали неблагоразумието да се намират в близост до насилници.
#НеНаНасилието #ДаНаЛюбовта
