Коминочистач, посещаващ професионални сбирки на колеги от цял свят; авангардна фризьорка, която напуска професията, за да сбъдне мечтата си да стане кранист; млад овчар, който съчетава ученето с грижи за стадото си и който за нищо не света не би заменил свободата на работата на открито. Това са главните герои в последния документален филм на Катя Симеонова – портрет на хора с необичайни професии, които им носят истинска радост.
Катя е студентка в четвърти курс в специалност „Режисура“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), разказва Фондация „Америка за България“. Филмът за щастливците, намерили своето призвание, е първият ѝ независим проект. „След снимачен ден с тези хора не се чувствам изморена“, споделя тя за работата по филма. „След разговор с тях, съм готова да изтичам 10 км, да свърша още цял ден работа“. Енергията и страстта на нейните герои ѝ действат безкрайно зареждащо.
Катя се захваща с проекта отчасти от любопитство, но и заради нуждата от промяна след работата по своя предишен филм „Тиня“ – въздействащ документален разказ за наводнените карловски села Богдан и Каравелово и техните жители, оставени сами да възстановяват живота си след бедствието. Заснет година след тежките наводнения от 2022 г., „Тиня“ печели наградата за най-добър документален дебют за 2023 г. на Съюза на българските филмови дейци и е включен в програмата на кинофестивала Early Bird през 2024 г. (Жителите и гостите на Варна могат да гледат „Тиня“ на специална прожекция в Хале 3 този петък, 8 ноември.)
Работата по филма оставя траен отпечатък върху младия екип. „По време на снимките всеки един човек от екипа в един момент се дръпваше настрани, за да си поплаче“, споделя Катя, описвайки опита от документирането на съдби, разрушени от трагедията, като важен, но нелек.
Катя е впечатляващо зряла за човек на 21 години и това се корени отчасти във вече немалкия ѝ професионален опит. Работи от 15-годишна и е опитвала какво ли не – разхождала е кучета, работила е в кафене и в бар, гледала е деца и е била асистент продукция в популярно телевизионно предаване. Описва себе си като изключително независима, любопитна и родолюбива. Катя обича България и смята родината си за място с добри перспективи за младите, въпреки предизвикателствата.
„Всичко е, както го направиш. Ако гледаш негативно и се фокусираш върху лошото, ще го намериш. Но има и много хубави неща“.
Оптимизмът на Катя е рядкост сред връстниците ѝ, много от които вече са напуснали България или мечтаят да го направят. Но тя е категорична:
„Аз всъщност не си представям да живея някъде в чужбина дълготрайно, защото просто ще изгубя свояс мисъл“.
Именно вярата ѝ в България подтиква Катя да изследва социалнозначими теми като режисьор. Тя насочва обектива към важни предизвикателства, пред които са изправени обикновените българи, като екологични бедствия, бедност и неравенство. Същевременно Катя е дълбоко вдъхновена от искреното удовлетворение, което героите от последния ѝ филм изпитват в своите нелеки и често нежелани професии. Тези истории привличат Катя не само заради необикновения избор, който правят главните действащи лица, но и заради тяхната способност да се наслаждават на простите неща. „Нещото, което ги обединява, е, че не им трябва много, за да са щастливи,“ обобщава тя. Според нея тези хора доказват, че удовлетворението може да дойде отвътре.
Своя социален ангажимент Катя демонстрира и с участието си в конкурса „35 секунди демокрация“ на филмово студио „Ню Бояна“ и режисьора Крис Захариев. Идеята ѝ предвижда създаването на хумористичен късометражен филм с главен герой сърдит възрастен банан, който мрази демокрацията. „Понеже това е една много сериозна тема, исках да опитам да я направя комедия“, казва тя. Бананът негодува срещу другите плодове, защото го прекъсват, докато той си спомня „добрите стари времена“, когато появяванията му на пазара всяка Коледа били истински специални. Той протестира гръмко, докато друг плод не му отвръща: „Нали знаеш кой ти даде правото да протестираш?“ – реплика, която улавя иронията на това да се възползваш от демократичните свободи, докато отхвърляш демокрацията.
„Демокрацията за мен е свободата един човек да бъде искрен,“ обяснява Катя.
Какво би променила в демократична България? „Черногледството на хората“ е непоколебимият отговор на младата режисьорка. Според нея българското общество се върти в омагьосан кръг, при който липсата на надежда у хората, че нещо ще се промени, обезкуражава всеки опит за промяна. „Това е един затворен кръг на „нищо няма да се промени, нищо не правиш, нищо не се променя“, казва тя. Според нея един по-оптимистичен поглед би могъл да преобрази страната.
Филмите на британско-ирландския режисьор Мартин Макдона олицетворяват виждането на Катя за живота и разказването на истории. „Три билборда извън града“ е сред любимите ѝ неговифилми заради това, че намира хумор дори в най-трагичните ситуации. „Да вземеш най-драматичния и тежък сюжет и да го направиш смешен – ето това за мен е талант“, казва тя.
Катя вижда своето развитие в България и с работата си иска да допринася за напредъка на своята страна. „В момента, ако искаш да направиш нещо, е абсолютно възможно да го направиш, стига да го желаеш достатъчно“, убедена е тя. По-доброто бъдеще изисква както упорити хора, така и хора с визия – хора като Катя. Независимо дали с разтърсваща социална критика като във филма „Тиня“, или като търси най-щастливите българи, намерението на Катя е да продължава да разказва историите на истински хора с техните радости и неочакваната красота, открита на необичайни места.
