Ръст на вноса на работна ръка от чужбина у нас. За икономическата миграция няма граници. Докато много мъже и жени от Източна Европа все още избират да напуснат родните си страни заради по-високи заплати на Запад, бизнесът в държави като България, Хърватия, Румъния, Гърция, Литва все повече разчита на работна сила от Киргизстан, Узбекистан, Пакистан, Индия и дори от екзотични дестинации като Непал, Бангладеш и Филипините, пише Mediapool.
Оказва се, че много компании са доволни от работниците от далечната чужбина - освен нископлатени, те се оказват и доста съвестни. Проблем обаче остават не само мудните процедури по издаване на разрешенията за работа, но нещо много по-важно - враждебността, с която в някои страни от Източна и Централна Европа се сблъскват хората от Азия. Расисткото и ксенофобско отношение към чуждите работници не е повсеместно, но го има и оставя много лош вкус.
България отчита сериозен ръст на вноса на работна ръка от чужбина през 2024 г., като има вероятност увеличението да се окаже 100% и дори повече спрямо 2023 г.
"Чел съм прогнози за около 20 000 работници, които е вероятно да влязат в страната общо за 2024 г., което би било приблизително двойно повече спрямо миналата година, че даже и повече", заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Неговите очаквания са ръстовете да продължат и да се ускорят в идните няколко години, защото нуждите на българската икономика са огромни. Все повече фирми разчитат на внос на работници от чужбина и се появяват все повече посреднически агенции, които подпомагат процеса.
Освен това българската икономика все още е сравнително трудоемка, автоматизацията на производството не е на достатъчно високо ниво, поради което много отрасли все още разчитат на нископлатен труд. Заплатите, които получават нископлатените работници от чужбина, са около 500-600 евро на месец, което е малко повече от минималната работна заплата в България. Реално обаче разходът за работодателя е доста по-висок, защото включва самолетните билети, настаняването, таксите за визи, посредническите услуги и др.
Традиционен отрасъл, в който страната разчита на работна ръка от чужбина, е туризмът, но също и земеделието. Там се търсят предимно сезонни работници. Сред другите отрасли, които разчитат на работна ръка отвън, са също инфраструктурното строителство, транспортът и търговията.
По думите на Добрин Иванов България все още не е особено привлекателна за високоплатени работници отвън, а и за тях процедурите са по-различни - изисква се синя карта.
България е атрактивна за хора предимно от Централна и Югоизточна Азия, особено за бившите социалистически републики - Киргизстан, Узбекистан и т. н. В последно време обаче има и чувствителен приток на хора от по-нетрадиционни за България дестинации като Индия, Непал, Бангладеш, Филипини, Индонезия. Преди време България привличаше и хора от Виетнам, но вече не е толкова атрактивна, защото виетнамците се преориентираха към по-високоплатени пазари. Много работници идват и от Турция.
Според директора на бизнес асоциацията конкурентни на България държави за вноса на работници са Румъния, Полша, Чехия, Словакия, които предлагат по-добри заплати, по-бързи и евтини процедури. Вносът на един работник в България отнема от 6 до 9 месеца, докато в другите страни понякога са достатъчни от 15 до 40 дни.
До момента в България не са регистрирани сериозни инциденти с чужди граждани, дошли в България не като бежанци, а като гостуващи работници. Проявите на език на омразата остават само в дискусиите в социалните мрежи като Facebook, където влиянието на проруските тролове и националистическите партии е значително. Много от коментарите за чуждестранните работници са негативни, включително, че те подкопават пазара на труда за българите, че България се пълни с чужденци и други подобни, които са нещо ново за българския обществен дебат.
