Чудили ли сте се защо по-младите все повече предпочитат старите чалга хитове и сякаш ги “изтупват от нафталина” за нов живот? И как нощните клубове през 2025-та година се превърнаха в тези от 2000-та? Както и откъде толкова млади момичета започнаха да мечтаят за лоши батковци, а момчетата - за “пачки по стотачки”?
Популярната попфолк музика, оформила светогледа на стотици хиляди българи, отново е сред най-предпочитаните, най-доходоносните и най-искани от публиката жанрове. Тя, не само не си е отишла, а напротив - утвърджава се все повече.
Според проучване на ,,Тренд“, чалгата или попфолкът остава един от най-популярните жанрове по нашите географски ширини, особено сред хората между 18 и 29 години. С напредването на възрастта обаче, популярността му намалява, което би могло да е показател, че по-възрастните го възприемат като минало, но и че е част от развитието на младите.
Много от децата на 90 -те изпитват носталгия към жанра, той е свързан с тяхното детство, с копнежа по миналото, с познатото или пък с това, към което не искат да се връщат. Той ги връща към идеализирането или отвращаването от хора, събития и места от изминали години. Песните за скъпите коли, любовните истории, дори политическите процеси, правят препратки към реалността тогава, но и я изопачават поне малко. Често в текстовете обаче се прокрадват сюжети, звучащи твърде близко и до днешната действителност.
Както пише Niemeyer, едва ли някой през 90-те години си е представял, че технологичното бъдеще ще бъде белязано от бум на носталгични образи, но ето че е. А чалгата е част от тези носталгични образи.
Носталгията днес е маркетингова стратегия и се използва успешно за изграждане на тясна връзка и сближаване с аудиторията на базата на общо преживяното.
При по-младите се забелязва един феномен - те се връщат към нещо, което не познават. Младежите на възраст между 14 и 20 години например, не са били част от чалга културата през 90-те, но въпреки това сякаш усещат носталгия. За тях "старото" не носи спомени за изминалите години, а представата за въпросните години, изградена по-скоро на база на разказите на родителите и близките им, на някакви видеоклипове, които я показват, макар и пречупена през призмата на режисьорите им. Те нямат база за сравнение между реалността тогава, и изкуството. А реалността през 90-те години далеч не е така блестяща, както е представена в песните и клиповете.
Според изследване, когато децата все още търсят своята идентичност, те са много по-податливи да възприемат изцяло това, което им се предлага. Поради липсата на житейски опит в повечето случаи, те не притежават напълно развито критическо мислене. За това, когато им се предлага "старата чалга“,‘‘ но без нейния исторически контекст, за тях е много по-лесно да я възпремат и да ѝ подражават, без да виждат нищо негативно в нея и в ценностите, които тя налага.
Някои проучвания твърдят още, че жанрът е неразделна част от българската културна идентичност и новото поколение може да го предпочита, за да изрази именно това -странна форма на патриотизъм.
Други пък посочват, че една от основните причини за връщането на старите хитове е влиянието на социалните мрежи, които все повече ги популяризират. В ТикТок „трендове“ и в най-различни предавания, всички ние сме свидетели как все повече изпълнители от този музикален жанр си проправят път и как постепенно навлизат във всички платформи, като придават нов контекст на старото си творчество и успяват да го впишат в днешната действителност.
Този феномен на връщане на „старото“ постепенно се отразява и на начина на поведение на младите. Проблемът не е самият жанр, а културата, която се връща в обществото заедно с музиката, и от инструмент за развлечение я превръща в модел на поведение.
А когато чалгата не е музикален жанр, а е начин на мислене сред младите и въплащава поведение, характерно за „мутренските години“, тогава виждаме случаи като този:
Обвиниха трима тийненджъри, пребили служител в столичен мол.
или като този :
Тийненджъри пребиха момиче в столичен мол и сами заснеха агресията
Всички ние сме отговорни за възпитанието не само на музикалните предпочитания на новите поколения, но и заповеденческите модели, които те ще следват. Нека не ги оставяме да се учат отчалга звездите от близкото минало, да „карат бясно на червено“, да се обличат като магистрални феи и да залитат по богати чичковци като в клиповете.
Как? Като им даваме по-добри примери. Чрез собственото си поведение, чрезличностите, на които даваме трибуна дори в личните си социални канали, защото, да не се лъжем, тези поколения растат в ТикТок и Инстаграм, а не толкова пред телевизионния екран. Ако там виждат повече положителни примери и по-малкочалга, това неминуемо ще им повлияе на цялостното поведение.
Споделяйте повече положителни примери – от нас зависи как ще изглеждат поколенията след нас!
По темата работи: Никол Димитрова
