Държавната фирма „Информационно обслужване“ продължава да получава нови правомощия от правителството, въпреки многобройните скандали и предупреждението за наказателна процедура от Европейската комисия. Това става тайно и без ясна обосновка.

В последния ден на кабинета на Димитър Главчев са одобрени нови насоки за системната администрация, без информация за мотивите зад това решение. Липсата на правителствено заседание в този ден означава, че решението е било взето на подпис.

С новите насоки към дейностите на „Информационно обслужване“ е добавена и сферата на киберсигурността – изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на съответните системи. Предишните правила, отменени от кабинета на Главчев, не включваха тази дейност.

Освен това, с промените са въведени указания, задължаващи съответните администрации да съгласуват с фирмата всички елементи още на ниво задание. Фирмата получава правото да подпомага институциите с анализи, препоръки, обучения, консултации и закупуване на хардуер. Това означава, че всички тези дейности се възлагат директно на „Информационно обслужване“ без обществени поръчки, напомняйки модела на инхаус договорите с „Автомагистрали“, но в дигиталната сфера.

Според неправителствената организация „Демократичен център“, с тези промени системният интегратор „Информационно обслужване“ монополизира пазара на ИКТ услуги за държавната администрация. Фирмата не само съгласува техническите параметри на проектите, но и изпълнява самите проекти.

Всичко това се случва на фона на наказателната процедура от Европейската комисия заради неспазване на законодателството при директното възлагане на обществени поръчки. Комисията посочва, че законът за електронното управление допуска директно възлагане по правило, а не като изключение, което нарушава принципа на равнопоставеност. България има два месеца да отговори на ЕК.

Новите насоки вероятно са свързани с тази наказателна процедура, тъй като в тях е добавен пасаж, обясняващ защо дружеството получава директно възлагане от публичните органи. Като основание е посочен член 12 от директивата за обществените поръчки, който допуска такова възлагане при фирми, контролирани от възложителя.

Разширяването на дейността на фирмата на фона на наказателната процедура е озадачаващо, още повече че по темата се водят прокурорски проверки. „Информационно обслужване“ бе замесено в скандал, свързан с натиск върху бившия министър на електронното управление Александър Йоловски. В показанията си той твърди, че е бил подложен на натиск именно заради киберсигурността – сфера, която е обект на многократни опити за възлагане и превъзлагане.

Киберсигурността бе в основата и на искането за снемане на имунитета на Божидар Божанов. Прокуратурата твърди, че той се е опитал да влияе върху техническите изисквания на обществена поръчка за 18 млн. лв. в полза на частно лице. Публично обявена такава поръчка не е открита.

Частни акционери

Част от капитала на „Информационно обслужване“, макар и малка, е собственост на частни лица. Делът на физическите лица е 0.51% от общия капитал на фирмата. Въпреки малкия размер на този дял, той е разпределен между 2692 индивидуални акционери, придобили го при масовата приватизация. Размерът на изплатените дивиденти е сравнително нисък – 11 831 лв. за 2022 г. и 24 000 лв. за 2023 г.

Изпълнителен директор на „Информационно обслужване“ от 2012 г. е Ивайло Филипов. Той заема поста след прехвърлянето на дружеството от финансовото към транспортното министерство. Сред ключовите фигури, свързани с фирмата, е и Александър Йоловски, който в кабинета на Николай Денков бе министър на електронното управление, а след това стана заместник-министър по решение на служебния премиер Димитър Главчев.