Съветник на Тръмп пое отговорност за гафа със секретния чат, в който по погрешка добавиха журналист

Съветникът на президента Доналд Тръмп по националната сигурност Майк Уолц призна своята отговорност за сериозния пробив в сигурността, при който журналист по погрешка беше добавен в секретна група в приложението Signal, където се обсъждали детайли от американски военни удари срещу хутите в Йемен. Новината беше потвърдена от Франс прес, Асошиейтед прес и цитирана от БТА.

„Поемам пълна отговорност. Аз създадох тази група“, заяви Уолц в интервю за Fox News. Той добави, че не е забелязал присъствието на журналиста в групата и предположи, че може да е имал записан телефонен номер на Джефри Голдбърг (главен редактор на The Atlantic), като е мислел, че това е някой друг.

Уолц не спести и обиди по адрес на журналиста, наричайки го "лъжец, боклук и човек с ужасна репутация". „Разбира се, не съм общувал с него. Изглеждаше като някой друг. Дали е било техническа грешка или нарочно действие – тепърва изясняваме“, допълни той.

Президентът Тръмп също коментира случая, заявявайки пред Newsmax, че добавянето на Голдбърг към групата е било извършено от сътрудник на Уолц, работещ на по-ниско ниво. „Някой, който е работил с Майк Уолц, е имал, предполагам, номера на Голдбърг и така той е попаднал в дискусията“, обясни Тръмп.

Скандалът избухна, след като The Atlantic публикува разследване от самия Голдбърг, който твърди, че на 13 март е бил добавен в чат, където часове преди ударите по Йемен министърът на отбраната Пийт Хегсет е споделил чувствителна оперативна информация – включително за целите, вида оръжия и времевия график на атаките.

На фона на вълната от критики и загриженост относно безопасността на американските военни и стандартите за класифицирана комуникация, президентът Тръмп се опита да омаловажи случая, като заяви, че в чата не е била обсъждана класифицирана информация.

Случаят илюстрира не само технически пробив, но и абсурдността на управленски подход, при който един от най-чувствителните аспекти на държавната сигурност – военните операции – се координира в обикновено чат-приложение, достъпно за всеки с телефон и покана. И докато в България институциите масово неглижират пробиви в защита на личните данни, то отвъд океана сме свидетели на сценарий, при който съветникът по сигурността не разпознава журналист в собствената си „високо секретна“ група.
Въпросът е: ако и американските служби започнат да се оправдават със „сътрудници на по-ниско ниво“ и с „грешни номера“, колко далеч сме от това някой да пусне ядрения код... по погрешка?