Шефът на фармацевтичния съюз алармира за потенциална схема за фалшиви дипломи на фармацевти от Украйна (видео)

Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), говори пред OFFNews за съществуващ канал, чрез който помощник-фармацевти взимат дипломи за магистри през Украйна.

Той дава следния пример - "две момчета завършват средно образование и кандидатстват „Фармация“. Едното го приемат, другото - не. Този, който не е приет, решава да кандидатства за помощник-фармацевт и след три години завършва. Другият е трети курс „Фармация“, учи редовно, няма право да работи. Завършилият помощник-фармацевт изпраща чрез фирма дипломата си в Украйна и кандидатства там. Признават му 80-90% от положените изпити и казват: „Елате да вземете още няколко изпита при нас, за да се дипломирате като магистър-фармацевт. - Ами при вас е страшно, хвърчат ракети... 

Добре, тогава ще си вземете изпитите онлайн.“ При положение че се изисква редовно, присъствено обучение. След още половин година завършилият „Фармация“ в Украйна носи дипломата си в Министерството на здравеопазването. Имаме спогодба за взаимно признаване на дипломите. Така след четири години, когато този, който учи в България, е в най-тежката си сесия, човекът от Украйна става магистър-фармацевт, влиза в някоя колегия, а след година има право и да ръководи аптека. Завършилият в България, след пет години следване, може да постъпи в аптеката като негов подчинен", казва Димитър Маринов.

По думите му това е „отворена врата за ЕС“, тъй като след година-две работа у нас, завършилият „Фармация“ в Украйна може да започне работа в държава от Евросъюза. Председателят на БФС казва, че организацията им ще алармира Фармацевтичната група и Комисията по здравеопазването в Европейския парламент.

"За завършилите в България мога да гарантирам, защото знам през какви сита минават. Не смея да поставям под съмнение и всички украински дипломи, защото знам как се преподава там, но силно се съмнявам в дипломираните българи през последните години. Това, което се случва, е опасно", предупреждава председателят на Българския фармацевтичен съюз.

Според Маринов това е един "скрит факултет" – Украйна

"В Украйна има няколко медицински университета, които обучават магистър-фармацевти, някои от тях са буквално на огневата линия, но продължават да бълват студенти. Не говорим за украинци, които бягат от войната, завършили са там и искат да работят тук. Говорим за българи, които по време на война отиват там и искат да учат в Меката на фармацията до фронтовата линия. Парадоксално е, при условие, че и при нас не е трудно да влезеш, особено за момчетата, където е достатъчно да изкараш тройка. Но не кандидатстват тук. Дали отиват физически да учат там обаче е друга тема. Съгласно единните държавни изисквания за специалност „Фармация“ се признава само редовна форма на обучение, което означава определен брой присъствени часове, аудиторна заетост и т. н.", уточнява Димитър Маринов.

По думите му органът, който признава дипломите на завършилите в чужбина (вкл. в Украйна) е министърът на здравеопазването. Българите, които са завършили в Украйна, трябва да минат през комисия – консултативен съвет към министъра на здравеопазването.

"Интересен е казусът с комисията. Тя излиза с протокол коя диплома да се признае и коя не. Когато има съществени разминавания, комисията може да препоръча завършилият в Украйна да мине държавен изпит или три години стаж по приспособяване, т. е. да стажува в аптека. При такова становище обикновено започват дела, защото е ясно, че тези хора не могат да минат такъв изпит по признаване и не искат да стажуват три години, за да бъде призната дипломата им", обяснява Маринов.

През 2022 г., с решение на тогавашния министър на здравеопазването Асена Сербезова, комисията се разделя на подкомисии за всяка специалност - "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и като членове в тях са привлечени представители на съсловните организации.

“Когато влязохме в комисията, започнахме да искаме малко повече документи и да даваме по-често отрицателни становища. Това изглежда не се хареса на здравното министерство и през 2024 г. служебният здравен министър Галя Кондева върна стария състав на комисията, премахвайки представителите на съсловните организации. В момента не знам какво се случва там. За година са минавали над 50 заявления за легализиране на дипломи от Украйна, а е имало и години, когато са били трицифрено число. Над 90% от документите се подават от едно лице, г-жа Хъркова (Ярина Василиевна Хъркова, б. р.). Тя движи всичко и затова мисля, че нещата са силно увредени и канализирани”, казва Димитър Маринов.

Какво се случва у нас

Пет са фармацевтичните факултети у нас, които обучават магистър-фармацевти. Годишно се дипломират около 400 студенти с тази специалност. В края на март от Министерството на образованието и науката внесоха за обществено обсъждане проект Проект на Решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за откриване на нов Факултет по фармация в Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Проектът е получил одобрението на Министерството на здравеопазването и положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Основният аргумент на вносителите е „острият недостиг на магистър фармацевти в Югоизточния и Южния централен район“.

Според Българския фармацевтичен съюз такъв недостиг няма, напротив - страната ни е в първите места в ЕС по брой фармацевти на глава от населението и четвърта по брой аптеки по същия показател. От БФС са изпратили и солидно аргументирано становище против откриването на нов факултет по фармация.

“Роенето на тези факултети води до девалвация на професията. Когато аз кандидатствах „Фармация“ през 1998 г., балът за магистър-фармацевти беше много висок. Имах 5,80 и 5,40 и треперех дали ще вляза. В момента момчетата се приемат с малко над 3. Някак не може и с двойки”, казва Маринов.

По думите му това е единственото медицинско съсловие, което расте и се подмладява. 

“Учебните ни заведения се стараят, има страхотни студенти. Като цяло нивото е сравнително добро, но няма нужда от повече факултети. В момента всички факултети са на 60% от капацитета си”, твърди Маринов. Според него търсенето на магистър-фармацевти е функция от откриването на нови и нови аптеки.

"Броят аптеки в страната е много голям, няма критерии за откриването на нови. Националната аптечна карта беше създадена с идеята да има някакви критерии, но в момента е просто инструмент за анализи", казва още той. Председателят обаче е категоричен, че роенето на аптеките не улеснява достъпа до лекарства.

“Може да имате 15 аптеки в близост и това, което търсите, да го няма в нито една. Защото е дефицитно. Дори няма да е в забранителния списък на СЕСПА, защото ще е в страната, но няма да имате достъп до него, както нямат достъп и много от аптеките. Това лекарство ще чака тихо и кротко в даден склад да падне забраната за износ, ако има такава, или да се събере определено количество, което да бъде реекспортирано. Другият вариант е да го има само в определени аптеки, които са свързани със склада, собственост на същото лице”, коментира председателят на БФС.

Той посочи и чии интереси обслужва роенето на факултети и студенти по "Фармация".

“Интересите са на големите вериги, защото те имат непрекъсната нужда от персонал, а и имат възможност да избират. Ако даден магистър-фармацевт иска иска да работи според утвърдените добри практики – да съветва пациента, да го консултира за даден медикамент, това бави опашката. За да се върти оборотът, трябва да има много магистър-фармацевти и те да са готови да работят безропотно, без да задават въпроси. Не дай, Боже, да откажат да изпълнят нещо, което не е в интерес на пациента! Това ще намали оборота, няма да се постигнат таргетите. Не говорим за фармация, а за търговия”, подчертава Димитър Маринов.

Той е скептичен, че мнението на съсловието ще бъде взето предвид. „Становището ни няма значение, има значение какво е казал определеният кмет, какво е обещал и дали е близък до някоя партия“, заключава Маринов.